Лекция 9 на Деян Деянов

ЛЛЕКЦИЯ 9
ЛОГИКАТА НА ТЕОРЕТИЧЕСКИТЛОГИКАТА НА ТЕОРЕТИЧЕСКИТЕ ПРАКТИКИ И
НЕКЛАСИЧЕСКАТА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА ЛОГИКА

ална, доколкото се занимава с условия за възможност. В
тази лекция ще
т
р
ансценден
тална, доколкото се занимава с условия за възможност. В тази лекция ще се за
нимаем с некласическата трансцендентална логика като логическа теория на практическите логики; ще ме интересуват преди всичко практическите логики на теоретическите практики, тъй като в тях интересът към истината е заради самата нея, а не е интерес чрез нея в името на икономически, политически, военни или каквито и да било извъннаучни залози. Както вече казах, тук ще се занимая с всеобщите (т. е. отнасящи се до всеки предмет на мисълта) и общовалидни (т. е. вал
и
дни за всеки, който мисли) предпредикатни очевидности като логически форми на живата мисъл. Отначало ще ви занимая с логическата форма на логическия извод в практическата логика; след това ще премина към логическите форми на различни модалности на разбирането – разбиращата критика, диалогът и мимезисът. Общовалидността на тези логически форми не се състои в това, че всеки трябва да критикува разбиращо, да диалогизира и т.

н., а че, ако критикува разбиращо, диалог
изира и т. н., то трябва
да мисли в такива логически форми. Може би още тук трябва да
кажа, че
некласическата трансцендентална логика, да
вай
ки си сметка за несъизмеримостта между логиките, не може да ни каже “кои от тях са истинни и кои – не”, а само скромно да предложи истини за тях.
н
о
вото откритие на несъизмеримостта между научните традиции (в самата “Евро
пейска наука”) за т
рансцендентализма на Хусерл (изобщо) и за трансценденталната му логика? Лишени ли са учените от две несъизмерими традиции от интерсубективност дотам, че да не могат да се разбират? Или тяхното разминаване не е предрешено и има условия, при които диалог между тях е възможен? Ако не се откажем от несъизмеримостта, каква ще бъде съдбата на “истините в себе си”, валидни за “човек, ангел или бог”? Само за боговете и ангелите от нашата традиция ли ще са валидни те? Или има условия, при които е възможна, тъй да се каже, диалогична общовалидност, при която истините на традициите, несъизмерими с нашата, ще