МАЛИГНЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ БЪБРЕЧНОТРАНСПЛАНТИРАНИ ПАЦИЕНТИ

МАЛИГНЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ
БЪБРЕЧНОТРАНСПЛАНТИРАНИ
ПАЦИЕНТИ

Емил ПАСКАЛЕВ
Клиника по нефрология и трансплантация
Александровска болница - София

 Бъбречната трансплантация е оптимален метод
за лечение на напредналата хронична бъбречна
недостатъчност.
 Днес две трети от органните трансплантации в
света са бъбречни.
 Днес има над 2 млн органнотрансплантирани
пациенти в света.
 Успехът на органните трансплантации се дължи
в голяма степен на имуносупресивната терапия
– продължителна и непрекъсната.

 Продължителното използване на
имуносупресори след органна
трансплантация повишава значително,
многократно риска от неоплазми след
трансплантацията в сравнение с честотата в
общата човешка популация.

 Най-сериозен малигнизиращ ефект имат цитостатично действащите имуносупресори –
азатиоприн.
 По-нататък, с по-малко значение се нареждат
кортикостероидите.
 При калциневриновите инхибитори се
отбелязва статистически ниска значимост по
отношение на малигнизиращия ефект.
 По-голямо значение за появата на неоплазми
имат поликлоналните антитела.
 Моноклоналните антитела имат най-малък малигнизиращ ефект, но данните са недостатъчни
поради малкото време от началото на използването им.

 Напредъкът в областта на имуносупресията
се изразява в използване на имуносупресори
с малки странични ефекти, особено малигнизиращ такъв.
 Особено място в това отношение заемат имуносупресорите от групата на m-TOR инхибиторите, които дори имат клинични данни за известен противотуморен ефект, особено по отношение на някои тумори (сиролимус, еверолимус – по отношение на хипернефром).

 Развитието на неоплазми не е задължително
при имуносупресивната терапия. Този
страничен ефект възниква и в зависимост