Медицинска психология в сестринството

СТРЕС И БОЛЕСТ: ТЕОРИИ ЗА БИОЛОГИЧНИЯ И ПСИХИЧНИЯ СТРЕС. СТРЕСОРИ И СИМПТОМИ НА СТРЕС. ПСИХИЧНА АДАПТАЦИЯ И ДЕЗАДАПТАЦИЯ. ЛИЧНОСТНИ СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА.
С. Крушкова
Популярното разбиране на стресовото събитие е като нещо негативно за човека (болест, неприятности в работата, природни бедствия), но то може бъде и положително преживяване. Всъщност всяка промяна, към която трябва да се приспособим, предизвиква стрес.
Стресът се определя като състояние на организма, което настъпва в резултат на необикновено продължително дразнение и изисква напрежение соглед адаптация към дразнителя. Осъществяването на адаптивните механизми и съответния тонус се постига чрез отделянето на т. нар. хормони на стреса. За стрес като физиологично явление можем да говорим до момента на появата на патологични променисвързани с болестни реакции в организма (X. Селие, 1982, с. 18).
Дистресът е състояние, което се явява като продължение на стреса и е свързано с развитие на болестни промени в организма.
Стресът е част от живота, дистресът е болестта. Изтъквайки водещата роля на социалното в забележителната си книга „Стрес без дистрес"Ханс Селие ни съветва как да избегнем капаните на хронифицирания стрес и как да се спасим от дистреса (X. Селие, 1982).

СТРЕС – ДЕФИНИЦИИ ЗА СТРЕСА И ТЕОРИЯ ЗА БИОЛОГИЧНИЯ СТРЕС.
В най- общ смисъл терминът стрес се използва за обозначаване на ситуация , в която човек е по някакъв начин претоварен.В тази извънредно широка рамка обаче са възникнали няколко конкретни дефиниции , като всяка една от тях подчертава различен аспект на ситуацията на пертоварване , но по принцип са в съгласие една с друга.Всяко едно от тези определения включва също някакво експлицитно или емплицитно позоваване на изтощението – негативния или патологичен резултат от стреса.
Първият тип определение се изразява в термините на реакцията на организма на някаква ситуация. Според формулировката на Ханс Селие стресорите са стимули , които поради големия си обхват водят до реакция , наречена от него общ адапционен синдром. Този синдром има три статия на развитие: 1. реакция на предупреждението /тревогата/ ,т.е индивидът реагира на сигнал койтово влиза в състояние на тревога – отделят се адреналин и кортизол, които подготвят тялото за действие. Следвщия 2. етап е съпротивата и тялото се опитва да ограничи ефектите на стресора. Този етап подготвя организма или за борба със , или за бягство от стресора.Ако нито ена от двете реакции няма успех , индивидът се придвижва в 3. етапа на изтощението - изчерпват се адаптационните възможности на организма в резултат на продължителното действие на стресора, т. е. свръхмобилизацията може да провокира различни заболявания. С други думи , продължителния стрес може да води