Международни отношения в края на 19в.

37.Международни отношения в края на 19в.
Международни отношения в края ня 19 век. Завършването на обединението на Германия и Италия през 1870/1871 г. изменя съотношението на силите в Европа. След Френско-Пруската война, Русия се противопоставя на германските планове за нов удар срещу Франция. Тъй като няма полза от това Русия има интерес да има спокойствие на западната си граница, т. е. Франция. Тя се възползва и от стабилните руско-германски икономически връзки. Външната политика на Бисмарк след Френско-Пруската война има за цел да поддържа напрежение в отношенията с Франция и чака удобен момент за нов удар. Той казва, че войната с Франция е неизбежен момент в борбата й за господство в Европа. И се стреми да предотврати евентуално организиране на антигерманска коалиция. Бисмарк цели да изолира Франция в международните отношения. Англия пък следва политиката на „блестящата изолация”. Нейното съдържание е Великобритания да се противопоставя на всяка европейска сила, която претендира за първостепенна позиция в Европа. Във френската външна политика като основни задачи се очертават възстановяването на френския военнополитически авторитет и търсенето на подходящ съюзник за бъдещия реванш срещу Германия. Такъв съюзник тя вижда в Русия. Австро-Унгарската външна политика претърпява сериозни промени. След разгромът на Австрия от Прусия през 1866 г. Австрийската империя се преобразува в дуалистична монархия-Австро-Унгария. Тя цели господство на Балканите и да намали руското влияние. Италия също като Германия закъснява със своето обединение и много късно се включва в борбата за разпределение на света. Интереситей са насочени към Адриатика и Средиземноморието, но ще има нужда от подкрепа на друга Велика сила. Френско-германският мирен договор във Франкфурт поставя край на войната, но не и на противоречията между двете страни за територии. Една от характерните черти в края на 19 в. е опасност от война между тях. През 1872/1873 г. се формира Съюз на тримата императори, при срещата им в Берлин-Вилхелм I (Германия); Франц Йосиф (Австро-Унгария) и Александър II (Русия). Бисмарк се опитва да изолира Франция. През 1873 г. Германия трябва да опразни окупираните части-Елзас и Лотарингия(във Франция). Така в Германия започва антифренска коалиция и подготовка за война. През 1875 г. има нова криза в отношенията между Берлин и Франция. След много опити Бисмарк се убеждава, че Русия остава най-важното препядствие за евентуална акция срещу Франция. Идеята на Бисмарк е чрез създаването на Съюз на тривмата императори да се парират опитите за създаване на антигерманска коалиция. От друга страна пък Русия се страхува от австро-германско разбирателство срещу нея. Австро-Унгария пък вижда главен съперник на Балканите в лицето на Русия. Но все повече се засилва враждебността на Австро-Унгария, тайно подкрепяна от Германия срещу руската политика и след Берлинския конгрес от