Мислене

Мисленето е най-престижният познавателен плоцес и показва основните достойнства на личността. Човек винаги се е самоопределял като мислещо същество или поне от времето, когато е разбрал, че мисли. И винаги се е стремял към някакво обяснение на собственото си мислене. Мисленето позволява да се разкрие причинността, връзките, закономерността на всичко случващо се около нас. За първобитния човек например гръмотевиците и бурите са били нещо необяснимо. Той ги е свързвал с някаква невидима сила и е измислил бог, на който да прави жертвоприношения, за да го омилистиви. За съвременния образован човек гръмотевиците не са проблем, той знае и разбира тяхната същност.
Като познание и като процес мисленето е обект на внимание и изучаване от страна на философи, психолози, физиолози. Мисленето е обект и на изучаване от гледна точка на логиката и кибернетиката, от гледна точка на информационния подход, изследва се и в творческата дейност.
Бихевиористите разглеждат мисленето в рамките на поведението, използват методите на пробите и грешките, като се пренебрегва въпросът за същността на мисленето като процес. При гещалтпсихолозите мисленето се анализира като една цялостна структура, свързана с идеята за единство на света. Гещалтпсихолозите идентифицират мисленето с с възприятието. Сенсуалистите отдават приоритет на сетивното познание, издигайки тезата: „Няма нищо в разума, което да не се съдържа в усещанията.” Обратно на сенсуалистите рационалистите отдават приоритет на разума, пренебрегвайки сетивното познание и по този начин разкъсват веригата на психичната дейност, неуспявайки да направят преход от сетивното познание към абстрактното мислене.
Л. В. Виготски обръща внимание на връзката на мисленето с действията. С. Л. Рубенщайн изследва обобщения характер на мисловната дейност. В. Н. Пушкин отделя голямо внимание на творческия характер на мисленето.
Мисленето е целенасочена система от идеи, символи и асоциации, която възниква в процеса на изпълнение на задачи и води до вземане на правилно решение. Мисленето е правилно, когато неговият резултат представлява логическа система от изводи.
Мисленето е най-престижния абстрактно-познавателен процес. В съвременната психология съществуват множество теории за мисленето, които се допълват взаимно: гещалтистки, дейностни, когнитивно-информационни, генетични, бихевиористки, функционални и др. Всеки от тях акцентира върху различни аспекти от природата на мисловната дейност. Тези подходи не се изключват взаимно, а се допълват. Най-разпространеното схващане е , че мисленето е обобщено на света от човека. Друга теория е, че мисленето е търсене и откриване на същественото ново. Мисленето се схваща като „търсеща активност”, а всяко търсене се основава на потребности, заинтересованост и предположения.
„Мисленето е предполагане, търсене и