Мислене, реч и интелект, разстройства

7. МИСЛЕНЕ, РЕЧ, ИНТЕЛЕКТ
7.1. ПСИХОЛОГИЯ
Мисленето е целенасочена система от идеи, символи и асоциации, която възниква в процеса на изпълнение на задачи и води до изработване на правилно решение. Мисленето е правилно, ако неговият резултат представлява логическа система от изводи.
По отношение степента на обективност мисленето може да бъде аутистично или реално.
По отношение степента на реалност- магично или рационално.
• По отношение степента на нагледност - конкретно-образно или абстрактно.
В онтогенезата мисленето постепенно се абстрахира от образния характер на сетивното познание (усещания, възприятия), като преминава от по-конкретни към по-общи представи и стига до формирането на понятия. По този начин мисълта прекрачва в сфери на познание, които не са непосредствено свързани със сетивния опит.
Освен с усещанията, възприятията и представите, мисленето е тясно свързано и зависимо от емоционални и паметови фактори.
Под интелект се разбира способността да се възпроизвежда, мобилизира и преработва материалът на по-рано придобитите знания в нова ситуация. Съществува известна традиция интелектът да се разглежда като самостоятелна психична "сфера" отделно от мисленето, но за това няма сериозни основания, тъй като става дума за два аспекта на едно и също нещо. Интелектът отразява възможностите на мисленето, които се проявяват при разрешаването на някаква задача.
Според психолозите интелектът е тази част от познавателната дейност на човека, която може да се измерва с тестове. В практиката е намерил широко приложение тестът на Векслер, посредством който се изчислява т.нар. интелектуален квотиент (10).
О Мислене и реч
Традиционно се приема, че мисленето е по правило словесно, т.е. то е немислимо без речта.
Речта е материален, физически процес, в резултат на който се появяват звуците на речта. Съчетанието на звуците формира езика.
Езикът е абстрактна система от знаци и значения (т.е. думи) и структурни правила за тяхното съчетаване,
Речта се подразделя на външна (експресивна) и вътрешна (импресивна).
Външната реч служи за общуване и нейният морфологичен субстрат е локализиран в лявата хемисфера - т.нар. речедвигателен анализатор или център на Брока.
Вътрешната реч служи, от една страна, за основа на мисленето, а от друга страна, за възприемането и осъзнаването на речта на другите хора - т.нар, речеслухов анализатор в слепоочния дял (център на Вернике).
Според руската психологична школа (И. Сеченов, Л. Виготский) мисленето и речта са най-тясно свързани в детството - когато детето мисли, то винаги изговаря мисълта си. В процеса на развитието това се променя и мисленето на зрелия човек в известна