Митническа политика на Европейския съюз

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
КУРСОВА РАБОТА
ТЕМА:
Митническа политика на ЕС
Изготвил: Проверил:

Договорната основа на общата митническа политика на ЕС са Членове 23 до 27
и Глава X от Договора за Европейска общност.
Митническият съюз е една от най-старите политики на ЕС. В момента
митническият контрол по вътрешните граници на Съюза е премахнат и заместен от
единна система за вносни и износни мита, така че митнически служители вече има само
по външните граници на ЕС. Те не само осигуряват условия за нормална търговия, но и
помагат защитата на околната среда, културното наследство и др.
Митническият съюз влиза в сила през 1968 г. Митническите постове по
границите между Държавите членки бяха премахнати през 1993 г.
Митниците не на последно място подпомагат борбата с трафика на хора,
наркотици, порнографски материали и оръжия. Те допринасят към усилията за
премахване на организираната престъпност и подкрепят работата на полицията и
имигрантските служби.
Митниците играят съществена роля за попълването на бюджета на ЕС чрез
събирането на вносните мита и данък добавена стойност (ДДС).
До 1988 г. митниците на ЕС използваха 150 различни формуляра в отношенията
си с бизнеса. В момента те са заместени от единен документ и по-голямата част от
търговията минава през електронната система NCTS (New Computerised Transit System)
въведена през 2003.
Митническа политика
Митническият съюз е в основата на единния пазар на Европейския съюз с
четирите си свободи: свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали. Този
единен пазар със своите 370 млн. потребители е най-големият в индустриализирания
свят. Единният пазар без вътрешни граници е катализаторът на икономическата
интеграция на Европейския съюз.
Създаването, развитието и управлението на един общ единен пазар, където
стоките се движат свободно, е възможно само в рамките на Митнически съюз, където
съществуват общи правила на външните му граници. Без Митническия съюз на
Общността, общата политика за търговия и развитие на Европейския съюз, неговият
селскостопански пазар и ефективната координация на икономическите и валутните
политики не биха били възможни.
През 1958 г. първите шест страни-членки създадоха това, което се превърна
впоследствие в Европейски съюз. Една от първите стъпки бе