Митрална стеноза – етиология, хемодинамика, физикална находка, диагноза и лечени

Тема №12: „Митрална стеноза – етиология, хемодинамика, физикална находка, диагноза и лечение.”

Митралната стеноза е стеснение на клапния отвор на митралната клапа под 3 см2, което затруднява изтласкването на кръвта от ляво предсърдие в лява камера по време на диастола.
Етиология. Ревматизмът е основна причина за митрална стеноза. Може да бъде още вродена, усложнение на ревматоиден артрит, усложнение на системен лупус, карциноид и др.
Хемодинамика. За преодоляване на стеснението в ЛП се повишава налягането. Увеличава се диастолният атриовентрикуларен градиент, като при отвор на митралната клапа под 1 см2 той достига 20 mmHg. Повишеното налягане в ЛП е причина за хипертрофия и последваща дилатация ретроградно повишаване на налягането в белодробното кръвообращение. Това води до белодробен застой. Развива се пулмонална хипертония, която се засилва при физическо напрежение, психическо напрежение, бременност, инфекции и особено при предсърдно мъждене.
Пулмоналната хипертония води до повишаване на систолното налягане в дясната камера. Тя хипертрофира, а по-късно и дилатира. Появяват се признаци на дяснокамерна недостатъчност с релативни трикуспидална и пулмонална инсуфициенция. При повечето пациенти с изолирана митрална стеноза, функцията на лявата камера е запазена! Минутният обем е значително намален в покой и не се увеличава при физически усилия.
! Задухът е най-важният симптом, а често пъти е единствен признак на заболяването. Първо се явява при значителни, след това при обичайни, а накрая при леки физически усилия и в покой.
Физикална находка. При оглед се установяват цианоза, подути шийни вени и отоци по долните крайници. При аускултация се чуват следните находки:
Акцентуиран първи тон на върха на сърцето;
Тон на митрално отваряне;
Късно започващ диастолен шум.
Последният е най-показателната аускултаторна находка за митрална стеноза. Аускултира се на малка площ около сърдечния връх. Той е груб, търкалящ, с намаляващ интензитет! При тежка митрална стеноза, силно намалява МО, а дясната камера се разширява. Така тя заема мястото на сърдечния връх и диастолния шум не се чува „глуха” митрална стеноза.
При развитие на белодробна артериална хипертония и обременяване на дясната камера, се аускултират следните находки:
1) Акцентуиран и раздвоен втори тон (за сметка на пулмоналната компонента). Най-добре се чува при второ междуребрие вляво до стернума;
2) Холосистоличен шум от релативна трикуспидална инсуфициенция в пето ляво междуребрие до стернума, като се усилва при вдишване (върхът на сърцето е изместен от дилатираната ДК)!;