Молекулярна биология - нуклеинови киселини

ЛЕКЦИЯ НА ТЕМА:
НУКЛЕИНОВИ КИСЕЛИНИ
Д-р Цветослав Койнарски DVM, MSc, PhD
МОЛЕКУЛЯРНА
БИОЛОГИЯ

•Белтъците са най-застъпените органични съединения в живите
организми. Всеки организъм се отличава със специфичността на
белтъчините които го изграждат. Многообразието им по отношение на
пространствена структура и функциите на белтъците до голяма степен
се дължат на друга група органични съединения –нуклеиновите
киселини. За да се предават характерните белези за един вид от
поколение на поколение е нужно наследствената информация да се
предава с изключително голяма прецизност. Първоначално се е
предполагало, че материален носител на наследствеността са
белтъците, тъй като те са основните градивни елементи на клетките.
Голям принос за изясняване на материалния носител на
наследствеността имат изследванията на екипа на Ейвъри Маклеод и
Мак Картни в периода 1940 –1944 година. Тези изследователи за първи
път доказват генетичната роля на откритите от Франсис Мишер
нуклеинови киселини (nucleus –едро, т.е. съдържащи се в ядрото). За да
бъде едно вещество носител на наследствената информация, то трябва
да отговаря на следните три условия:
•Молекулният му строеж трябва да позволява изключително
прецизно презаписване съхранение на наследствената програма.
•Количеството му в клетките трябва да бъде постоянно.
•Да може да се самовъзпроизвежда и новите копия да се предават
по равно в дъщерните клетки.
Молекулни основи на наследствеността

Единствените вещества които отговарят едновременно на тези три
условия в позната ни жива природа са именно нуклеиновите киселини
(НК). Те са изключително важни за всички живи организми на планетата
Земя(с изключение на прионите), защото те съхраняват и предават
генетичната информация. По същество наследствената информация
е кодът отговорен за структурата и функциите на белтъчините,
синтезиращи се в клетката. Една част от НК носят програмата, по която
се синтезират белтъците, т.е. съхраняват генетичната програма и чрез
клетъчното деления осигуряват предаването й в поколенията, а друга
част взема пряко участие в белтъчния синтез, т.е. осигурява