Моралната постъпка. Избор и отговорност

Тема 10: Моралната постъпка. Избор и отговорност

Малко хора биха възразили на това , че моралът стои изцяло в основата на моралната постъпка и при изучаване на еволюцията на морала трябва да се позоваваме на постъпката като към окончателен критерий за оценка на морала. Но също така малко хора биха ограничили моралните явления до нагледното, видимо поведение. Моралната постъпка се разбира косвено или пряко като нещо комплексно, което е вплетено в едно многообразие от чувства, въпроси, съмнения, оценки и решения.
Моралните постъпки за обект на изучаване от различни направления. Социолозите подхождат към изучаването на моралната постъпка позовавайки се на две много различни предположения. Според първото моралната постъпка се разглежда като непосредствен резултат от намеренията за действието и взаимодействието между тези намерения, а според второто предположение като резултат от намесата на такива познавателни процеси като морални дефиниции, морални убеждения и морално съзнание.
Еволюционно-генетичната теория (например съвременната социобиология на Уилсън, 1975) акцентира върху адаптацията към физическата и социална среда, върху функцията на моралните тенденции за оцеляване на видовете и върху вътрешните механизми на инстинктивната, но не и задължително неподвижна и неизменяема природа. Кампбел (1975) ясно описва този възглед, като се позовава на хомeостатичния модел, при който балансът между правилата на алтруистичните и егоистичните тенденции на поведение се определят всеки път от функциите за адаптация и оцеляване. Подобно обяснение дава и описанието на Милграм (1974) за подчинението към авторитета и силата. Научните теории по типичен начин разглеждат моралното поведение от гледна точка на навиците и обясняват вероятността те да се проявят и степента на техния всеобщ характер като функция на потискане на първичните и вторични инстинкти, както и като резултат на непредвидените обстоятелства, при които те са възприети и утвърдени по различни схеми (Аронфрийд, 1968; Милър и Долърд, 1941; Скинър, 1953).
Съвременните психологически изследвания (напр. относно поведение, касаещо помощта, взаимодействието, вмешателството на външни хора, или подчинението) също се ръководят от подобни модели, разглеждайки тенденциите в постъпката, където експериментаторът фокусира вниманието си върху промяната в различните ситуации, като при всеки отделен случай, резултатът се счита за неминуема последица от взаимодействието между съответните мотивиращи сили.
Според преобладаващото мнение моралната постъпка е в основата си ирационална и е различна от морално неутралната (неопределена) постъпка само от гледна точка на специфичните категории на поведение (да помагаме, да се подчиняване и т.н) и от гледна точка на социалната