Образуване на Дунавска България - хан Аспарух

За създаването на Българското ханство на Дунав черпим информация от различни източници. Сред чуждите най-важно е изказването на сирийския презвитер Константин Апамейски на Шестия вселенски църковен събор в Константинопол от 680-681 г. В него се загатва за неуспешната война на Византия срещу България. Важни са сведенията и на съвременниците Теофан Изповедник и патриарх Никифор , които обясняват за завладяването на Мизия от Аспарух.
От домашните извори най-важен е Именникът на българските ханове , който представлява списък от имена и дати.
Смята се , че Аспарух е потеглил на запад и се е установил на Дунав между 659-675 г. Мястото на установяване е наречено от Теофан Изповедник и патриарх Никифор – Оглос или Онглос – Онгъл. Според хронистите мястото се намирало на север от реката и било защитено от реки , блата и височини. Според историкът Васил Златарски Аспарух се заселил в делтата на Дунав , в най-северния край на днешна Добруджа.
В хода на борбата на Византия за възстановяване на своята власт на Балканите земите на днешна Добруджа станали плацдарм за византийските военни операции срещу съюза на седемте славянски племена и северите. Настаняването на Аспаруховите българи в Онгъла , в непосредствено съседство , било посрещнато с голяма загриженост от император Константин IV. Византия водела тежка война с арабите , но след като отблъснала техните войски от столицата Константинопол , императорът подготвил войска за поход срещу българите. Повод за това му дали българските нахлувания на юг от Дунава.
Многочислената византийска войска се установила на лагер в равнината и накарала българите първоначално да се приберат в своите укрепления. Не след дълго обаче , според хронистите , византийският император заминал да се лекува в Месемврия , тъй като страдал от болки в краката. Тогава сред войската плъзнал слух , че той избягал от страх и настъпила паника. Теофан Изоведник и патриарх Никифор разказват , че българите се възползвали от тази ситуация и нападнали отстъпващата византийска войска. Загинали много ромеи , а победноносната българска войска преминала дунава и завладяла византийската територия до днешния град Варна.
Битката при Онгъла се състояла през лятото на 680 г. и поставила началото на първата от многобройните българо-византийски войни през Средновековието. Византийските хронисти разказват , че преди да продължи военните действия срещу Византия , Аспарух утвърдил властта си в новозавзетите територии. Патриарх Никифор пише , че българите покорили и славянските племена , които живеели наблизо , и заповядали на едните да бранят земите , които граничат с аварите , а другите да пазят земите , които са съседни на ромеите. Теофан Изповедник уточнява , че става въпрос за „седемте славянски племена“ и северите.
Въпросът за отношенията на българите със