Оксидативен стрес

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ – МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ

Виктория Трендафилова Трендафилова
специалност: медицина

Физиологично активни вещества и влиянието имвърху антиоксидативната защитна система на организма

РЕФЕРАТ

Оксидативен стрес

Фундаментът на всеки жив организъм се крие в способността на клетките да произвеждат кислород и да поддържат жизнените си функции. Биохимичните процеси естествено водят до образуването на реактивни кислородни радикали. Клетките обичайно са способни да балансират продукцията на оксиданти, а и не всички са вредни за нас. Но когато равновесието в организма се наруши и нивото на свободните радикали се повиши, след изчерпването на антиоксидантите се предизвиква т.нар. оксидативен стрес. Той води до увреждане на клетките, което стои в основата на процесите на стареене и развитието на редица заболявания. Нарушенията в нормалното окислително-възстановително състояние на клетките могат да доведат до появата на токсични ефекти чрез производството на пероксиди , които увреждат всички компоненти на клетката, включително , липидите и . Освен това някои от активните форми на кислорода играят ролята на клетъчни посредници в процеса на . По този начин оксидативният стрес може да наруши нормалните механизми на клетъчната сигнализация.
ROS - реактивни кислородни видове (Reactive Oxygen Speciece)
ROS (O2-, Н2О2, ОН-), получаващи се в резултат на аеробния метаболизъм обичайно са в равновесие с антиоксидантните молекули в клетка. Оксидаривния стрес се поражда, когато това устойчиво равновесие се наруши, поради изчерпване на антиоксидантите, повишаване на нивото на ROS или поради действието на двата фактора.
Вътреклетъчни източници на ROS
Независимо, че по-голямата част от кислорода, който се усвоява от аеробните клетки, се редуцира до вода без освобождаването в клетъчната среда на токсични съединения, съществуват редица ензимни и не-ензимни реакции за получаване на тези реактивни кислородни видове. Могат да бъдат идентифицирани голям брой такива вътреклетъчни източници на ROS. Участието на всеки един източник в определена клетъчна дисфункция е трудно оределима и относителната роля на всеки един токсичен вид варира в зависимост от специфичните експериментални условия. Много често формирането на радикали е вторично и е следствие от друг процес, нарушаващ клетъчната цялост. Така например нарушаването на митохондриалната интактност може да доведе до натрупване на излишък от ROS.
Митохондрии
Митохондриите и по-точно митохондриалните електрон транспортни вериги, разположени във вътрешната