Олимпийски шампиони на България

Великотърновски университет “Св. Св.
Кирил и Методий”
Филологически факултет

Р Е Ф Е Р А Т
По дисциплина : “ Физическо възпитание и спорт”
Профил: Педагогика на
обучението по
Бълг. език и география
ФАК № 1902012533
Велико Търново
Съставил: Елена Гогова

Възложил:преп.П. Паздерков

Никола Станчев е роден на 11 септември 1930 г. в село Твърдица,
Бургаско. Още от дете наблюдава многобройните народни борби в
Странджанския край. Въпреки това житейският път на Никола се пресича с
борбата на сериозно ниво съвсем случайно. През 1949 г. младежът е
привикан в Ямбол, за да свидетелства по дело. Във влака той се засича
с борците от Грудово, които отиват на републиканско първенство.
Изненадващо те го канят да дойде с тях. Никола има голямо желание да
продължи към столицата, а освен това делото в Ямбол се отлага. За
съжаление обаче липсата на каквито и да било финансови средства го
възпрепятства. Младежът обаче е непоколебим и готов да направи всичко,
за да стигне до София. Събира стотинки на гарата и в крайна сметка,
макар и с известна доза късмет, успява да осигури сумата и заминава за
столицата.
Още със стъпването си в залата той успява да впечатли своя наставник,
който го нарича самобитен талант. След две години вече е привлечен в
ЦСКА. Влиза и в националния отбор, след което започват и
международните му изяви. Първият сериозен успех в кариерата на
странджанеца е именно на Олимпиадата в Мелбърн.

Състезанието започва добре за Никола. Той побеждава с 2 на 0 точки
един от фаворитите за спечелването на титлата, грузинеца Схиртладзе,
от когото има три загуби преди това в Олимпиадата. В следващата среща
Станчев се изправя срещу японеца Кацумарото. Всички очакват успех от
българина, който има две победи срещу опонента в предишни състезания.
Изненадващо обаче японецът го побеждава с туш. Тогавашният правилник
позволява след една загуба даден състезател да продължи борбата за
титлата, но при далеч по-тежки условия – до финала, а и на него
включително, борецът трябва да побеждава