Основи на популационната генетика

Слайд 1

Основи на популационна генетика

Слайд 2

Популационна генетика (наричана също генетика на популациите) представлява дял от генетиката, изучаващ най-общо предаването на наследствената информация в потомството не на отделния индивид, а на популацията като цяло.

Слайд 3

Съществено развитие популационната генетика претърпява през първата половина на 20-ти век, главно в резултат на трудовете на трима „гиганти” в тази област на науката – Роналд Фишер и Джон Холдейн в Англия и Сюъл Райт вСАЩ.

Слайд 5

Теоретичната популационна генетика изследва параметрите на генетичната изменчивост (разпределение на генната и генотипна честота и др., производни от тях), предаването им в следващите поколения и изменението им под въздействие на най-различни фактори и при различни „сценарии”. Този дял от популационната генетика на практика представлява и дял от приложната математика.

Слайд 6

По-късно значителни приноси в тази област на генетиката имат френският учен G. Malecot (Малеко), японският учен M. Kimura (Кимура), американецът J. F. Crow (Кроу) и др.

Слайд 7

Слайд 8

Експерименталната популационна генетика изследва главно генетичната изменчивост в реалните популации и предаването ѝ в следващите поколения, както и влиянието на различни фактори върху генетичната изменчивост: отбор, мутации, генетичен дрейф, миграции, изолация и пр. Казано с други думи, тя проверява „на практика” откритията и предвижданията на теоретичната популационна генетика.

Слайд 9

Грегор Йохан Мендел (на немски: Gregor Johann Mendel) е австрийскиботаник и монах, често наричан „баща на генетиката“ заради

Регистрирайте се, безплатно е!