Основни идеи: Платон и платоновата държава.

Югозападен университет „Неофит Рилски“
гр.Благоевград

Основни идеи: Платон и платоновата държава.

През 399г пр.н.е наставникът на Платон, Сократ, е осъден на смърт. Сократ не остав нищо написано и Платон се заема със задачата да запази за бъдещети поколения това, което е наручил от своя учител - първо в Апология на Сократ, където разказва за защитата на Сократ пред съда, и по-късни използвайки Сокарат като участващо лице в поредица от диалози. В тези диалози понякога е трудно мислите на Сократ да бъдат отделни от тези на Платон, но става ясно, че Платон изпилзва методите на своя учител, за да изследва и обясни свойте идеи. Първоначално интересите му съвпадат с интересите на неговия наставник: да търси дефинициите на абстрактни морални ценности като „справедливост“ и „добродетел“ и да опровергава идеята на Протагор, че вярно и невярно са относителни термини. В държавата Платон представя своята идея на идеалната държава и изследва аспекти на добродетелта. Но при този процес засяга теми извън филосфията на морала. И той като по-ранни древногръцки мислители задава въпроси за природата и субстанцията на Космоса и изследва как неисменното и вечното могат да съществуват в един привидно променящ се свят. Но за разлика ит своите предшественици, Платон заключва, че „непроменящото се“в природата е като „непроменящото се“в морала и обществото.
В „Държавата“ Платон описва как Сократ задава въпроси за добродетелите и моралните концепции, за да може да го дефинира ясно и точно. Известни са думите на Сократ, че „добродетелта е знание“ и че за да действаш справедливо например, първо трябва да се запиташ какво е справедливост. Платон решава, че преди да се позовем на някоя морална концепция в нашето мислене или рязсъждения, първо трябва да изследваме какво точно имам предвид под тази концепция и какво я прави точно това, което е. Той повдига въпроса как да разпознаем правилната или съвършената форма на дадено нещо – форма, която е истинска за всички общества и всички времена. Така Платон намеква, че спред него съществува някаква идеална форма на нещата в света, който обитаваме – независимо дали тези неща са морални концепции или физически обекти- и че по някакъв начин си даваме сметка за нея. Разсъжденията на Платон го отвеждат до един-единствен извод – че трябва да има свят на Идеи или Форми, който е напълно отделен от материалния. Именно там съществува Идеята за съвършения „триъгълник“, заедно с Идеята за съвършенното „легло“ и „куче“. Той заключава, че човешките сетива не могат да възприемат директно това място – то може да бъде възприето само чрез разума. Платон твърди, че това царство на Идеите е „реалността“, а светът около нас е направен по негов модел.
Материалния свят може да се промения, но Платоновия свят на Идеите е вечен и