Памет и нарушение на паметта

1. Увод.

1.1 Теоретични постановки.

1.2 Видове памет

1.3 Характеристики на паметта.

1.4 Процеси на паметта.

1.4.1 Запомняне.

1.4.2 Съхранение.

1.4.3 Възпроизвеждане.

1.4.4 Забравяне.

2. Специфични случаи на забравяне.

2.1 Породени от органични причини.

2.2 Амнезия.

2.3 Видове амнезия.

2.4 Органичен амнестичен синдром.

2.5 Корсаков синдром.

2.6 Сенилност.

2.7 При депресивно състояние.

2.8 Деменция.

2.9 Умствена изостаналост.

3. Заключение.

Увод

Най-важната особеност на психиката се състои в това, че отраженията на външните въздействия, са получени чрез усещанията и възприятията и се използват постоянно от личността в нейното поведение и дейност. Без тяхното запазване не би могло да се формира човешкия опит.

Паметта е процес на закрепване, съхранение и възпроизвеждане на миналия опит. На това какво човек е мислил, чувствал, правил в миналото, т.е. отражение на дейността на личността и обстоятелствата от живота.

Паметта е свързващото звено между минало, настояще и бъдеще. Нейната роля не се свежда само до запечатване на миналото. Важно е да се отбележи, че без паметта не е възможен нито един психически акт тъй като елементите от миналия опит трябва да се свързват със следващите елементи, затова те се задържат.

Без памет, всяко усещане, което не е оставило следа всеки път ще се усеща отново като при първия път – изясняването на конкретните усещания и въобще психическото развитие биха били невъзможни.

Без паметта, човешките усещания и възприятия “изчезвайки безследно след възникването си, биха оставили човека във вечното положение на новородено\". (Сеченов)

Такива биха били и действията на човека, той ще се води от своите вродени реакции породени от дразнители и човек ще бъде лишен от възможността да планира бъдещото си развитие.

Паметта съпътства