педагогическа психология

Университет „Проф. д-р Асен Златаров“
Факултет по Обществени Науки

Р е ф е р а т

Тема: Детската градина - тръгване преди самото тръгване

Подготовката

Думи за тръгването на градина
Символичната стойност на детската градина е вписана в мисленето на възрастните и децата го усещат. Това е раздяла,която в социално отношение носи силно значение. „Край на яслата,влизаш в истинския живот.“
Малкото две-тригодишно човече вече знае,че отива на място, където ще се озове в нова ситуация. Изречението, което ще чуе поне веднъж: „Вече си голям и тръгваш на градина“ му потвърждава, че ще му случи нещо различно.
На тази възраст децата са с много различно ниво на изразяване, някой говорят удивително зряло, на други нищо не им се разбира,а трети не казват нищо. На тях трябва да им се говори като на бебета, т.е без да смятаме, че ще разберат всеки елемент от съобщението. Онова, което ще схване на несъзнателно ниво също ще му позволи да осмисли новостта. Това предполага да го информираме ясно, без прекалено да опростяваме и без да говорим „по бебешки“. Родителите могат да опишат детската градина и как работи тя, да разкажат на детето за този нов свят в най-общи линии: „там ще рисуваш, ще учиш песнички, ще играеш с деца на твоята възраст....“
Когато родителите си дадат труда да обяснят на своето дете смисъла,който придават на постъпването му в детската градина, те му помагат по-лесно да премине през този етап. Още по-необходимо е да обяснят на детето собствените си очаквания и оценки- т.е ако възприемат градината като място за обучение, те ще наблегнат на заниманията, които намират за интересни.
По-добре е детската градина да не се идеализира прекалено, за да не се разочарова детето. По-добре да не му казваме,че първият му ден там ще е прекрасен.
Детската градина е реална, тя има своите предимства и недостатъци,които детето тепърва ще открива.

Раздялата
Смисълът, който родителите предават на постъпването в детската градина е част от техните собствени отношения с нея.
Всяка раздяла препраща към предишни раздели и може да отвори стари рани. Независимо, че децата в наши дни са много по – социализирани още преди да тръгнат на градина, те преживяват ситуации преживени много поколения назад. Така страданието на родителя може да бъде наследено от това на някоя баба.
Някой майки са амбивалентни - едновременно горди да видят мъничето си да учи като голямо дете, и огорчени, защото преживяват този етап като скъсване, като откъсване.