Педиатрия

СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ЗА ДЕЦА СЪС ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА
Анатомо физиологични особености – устна кухина
С раждането, плацентарното хранене на детето прекъсва, но детето продължава да е свързано с майката чрез кърменето
Храносмилателната система на новородената и кърмачето е несъвършена, непригодна да приема храната обичайна за възрастните.
Пригодена е да приема само храната произведена от майката – майчиното мляко
Устната кухина на кърмачето е пригодена за сукане. В бузките са заложени мастни възглавнички, които не позволяват при сукане бузките да хлътват и да създадат вакуум. Езикът – развит мускулен орган играе роля на смукателна помпа. Устните имат напречни гънки и изразени папили, улеснява прилепването
Актът на сукането е вроден безусловен рефлекс, който съществува у всички доносени новородени
При сукането детето обхваща зърното на млечната жлеза и част от ареола
Долната челюст и езикът спадат надолу, създава се вакуум и започва изтичане на мляко в устата на детето. След няколко такива движения се събира достатъчно количество мляко и последва гълтане
Сукането се подпомага от отпускане на гладките мускулни влакна около млечните каналчета на жлезата, което спомага млчкото да изтича спонтанно
Кърмачето умело съчетава сукателните с гълтателните и дихателни движения, не изпуска гърдата докато не се насуче
Лигавицата на устната кухина
Легавицата е много нежна, розовочервена, богато кръвоснабдена, лесно ранима
До 3-месечна възраст слюнчените жлези на детето функционират слабо, устната кухина не се овлажнява достатъчно
Между 3 и 6 месец секрецията на слюнка се засилва. Кърмачетата се лигавят обилно, защото не са свикнали да преглъщат слюнката. Това налага профилактика и грижи при мацерация
Лигавенето в тази възраст е физиологично. В по-късна възраст лигавенето е симптом на заболяване на лигавицата или изоставане в умствено развитие
Кърмачето и малкото дете не могат да спрат волево гълтателния акт, това се използва при даване на лекарства, които се изсипват дълбоко в устата. Така се обяснява и честото случайно поглъщане на предмети
Хранопроводът у кърмачето е с дължина 10-12см, а у големите деца е 15-18 см
Разстоянието от устните до стомаха е по-голямо, затова при хранене със сонда и при стомашна промивка сондата се вкарва на дълбочина 18-20 см, а при големи деца – около 25см
Стомахът заема почти хоризонтално разстояние
Когато детето проходи стомахът заема по-вертикално положение и става от овален по-продълговат