Песен за Ролан

I
Карл, кралят наш, прославен император,
1
седемгодишен бой води в Испания:
2
Високата земя бе завладяна,
чак до морето замък не остана.
3
Стена и град неразрушени няма,
на хълм един град Сарагоса само.
4
А там е цар Марсили,
5
който бога мрази,
на Мохамед и Аполон
6
се кланя;
но няма той от зло да се опази. Аой.
7
II
Бе цар Марсили много разтревожен.
В градината му жега го прогони.
На ложе – мрамор син, се разположи.
Край него – двайсет хиляди барони.
Той викна своите графове, херцози:
8
„Сеньори, чуйте, дебне ни угроза!
От мила Франция
9
– да ни пороби,
Крал Карл нахлу в земята ни свободна.
Безсилни са дружините ми бойни,
как да отблъсна неговите воини?
Вий мъдри сте, кажете що да сторя,
да избера смъртта или позора?“
Сред тишина, единствен, заговори
там Бланкандринс от замъка Валфунде.
III
А Бланкандринс, езичникът напет,
бе рицар смел, прославен с мъдрост вред –
на царя ще даде добър съвет:
„Не бойте се, за вярна служба днес
на Карла горделив пратете вест,
че мечки, хрътки, лъвове ще му дадем,
камили седемстотин, с бръз вървеж,
соколи над хиляда, с пух сменен,
четиристотин мулета с товар безцен
от злато и сребро, каруци петдесет,
3

да плаща на наемници безчет;
напразно тука води боеве,
да се завърне да ви чака в Екс.
И вие там на Михайлов ден
10
ще станете, под кръста им свещен,
васал на Карла по имот и чест.
Поиска ли заложници – добре
от нашите съпруги, синове
пратете десет, двайсет тоя ден.
И моя син дори ще пратя в Карлов плен.
И нека там глави загубят те,
а ние власт, имот да отървем,
не в просеци превърнати – да мрем!“Аой.
IV
Той продължи:„Ръката си залагам,
брадата си, що вятърът развява,
че няма франките да се забавят,
1.Карл, кралят наш, прославен император– поради късната дата