Получаване, честота и обработка на образите

Получаване, честота и
обработка
на образите
Люпчо Илиев
Токуда Болница София

Образен протокол –
Imaging protocol

•Протоколът трябва да управлява целия процес - какви образи да се
правят, кога и колко често.
•Той трябва да включва стратегии за една или повече корекции.
•Протоколите могат да варират между различните центрове и зависят от
апаратурата и прилаганите методики.
•Възможни са разлики между подготовката и имобилизацията на
пациентите за едни и същи анатомични региони в различните
центрове.
•Образният протокол трябва ясно да посочва :
–Необходимостта за незабавно действие при големи грешки.
–Броят на фракциите, които са допустими да се направят при
неголеми отклонения.

Получаване на образите
Image acquisition
•За верификацията могат да се използват MV образи получени чрез единична
експонация (дълга или кратка), двойна експонация или филми.
•Методът за получаване на образите (между фракциите-interfractional или по време на
фракцията-intrafractional) зависи от анатомичният регион. Зависи също и от анатомията,
която се вижда в полето и доколко тя се движи по време на облъчването.
•Дозата, получена от тумора трябва да бъде съобразена с дозата, която ще получат
съседните здрави органи. Когато се налага двойна експонация трябва да се съобрази
дозата, която получават и здравите тъкани.
•Когато е възможно е добре да се получават образи и в трите равнини (X, Y и Z).
•Ако се използват 2D (равнинни) образи, се правят две перпендикулярни експонации. Те
позволяват да се определи лесно корекцията на масата и положението на пациента,
която трябва да се направи. Верификацията може да се направи и с неперпендикулярни
полета.
•Ако 2D (равнинни) образите са получени само от една посока или от две
противоположни посоки, верификация може да се направи само в две измерения.
•В идеалния случай, когато се използват 2D (равнинни) образи, те трябва да бъдат
направени едновременно и да показват ясно позицията на пациента. На практика винаги
има забавяне от няколко минути, което