Полупроводници

Физически свойства на полупроводниците
1.1 Кратки исторически сведения
Полупроводниците представляват обширна група вещества, които по своята електрическа1.1 Кратки исторически сведения
Полупроводниците представляват обширна група вещества, които по своята електр
и
ческа проводимосПолупроводниците предст
авляват обширна група вещества,
които по своята електрическа проводимост заемат средно място между проводниците и изолаторите. Към тях спадат силиций, германий, селен, меден окис, кадмиев сулфит, силициев карбид, галиев арсенид, индиев антимонид, оловен сулфид и др.
Първите изследвания върху полупроводниците са извършени от Фарадей (1833г.). Той установява, че сребърни сулфид има отрицателен температурен коефициент на електрическото си съпротивление. През 1839 г. Бекерел (дядото на Анри Бекерел откривателят на естествената радиоактивност) забелязва, че светлината променя електрическия потенциал на селеновата пластинка, потопена в електролит, а през 1873 г. Смит установява, че съпротивлението на селена намалява

при осветяване. В радиотехниката полупроводниците намират приложение преди електронните лампи – още през 1900 г. откривателят на радиото А. С. Попов използва кристален детектор, състоящ се от графитна пластинка и метална игла. Откриването обаче на лампови
я
т диод от Флеминг (1904 г.) и поставянето на трети електрод решетка от Ли де Форест (1907 г.)довеждат до бързо развитие на електронните лампи и действието на кПървите изследвания върху полупроводниците са извършени от Фарадей (1833г.). Той установява, че сребърни сулфид има отрицателен температурен коефициент на електрическото си съпротивление. През 1839 г. Бекерел (дядото на Анри Бекерел откривателят на естествената радиоактивност) забелязва, че светлината променя електрическия потенциал на селеновата пластинка, потопена в електролит, а през 1873 г. Смит установява, че съпротивлението на селена намалява при осветяване. В радиотехниката полупроводниците намират приложение преди електро
н
нит
е
лампи – още пр
е
з 1900 г. откри
вателят на радиото А. С. Попов използва кристален детектор, състоящ се от графитна пластинка и метална игла. Откриването обаче на ламповият диод от Флеминг (1904 г.) и поставянето на трети електрод решетка от Ли д
е
Форест (1
907 г.)довеждат до бързо развитие на електронните лампи и действието на кристалния