Поляризация на светлината при преминаване през поляризиращи кристали

Поляризация на светлината при преминаване през поляризиращи кристали, при
отражение и пречупване. Закони на Малюс и Брюстер
Поляризация на светлината при преминаване през поляризиращи кристали. Закон на Малюс
Поляризацията на светлината е процес, който се наблюдава при взаимодействие на светлинните
вълни с веществата. Според електромагнитната теория на Максуел светлинните вълни са напречни
електромагнитни вълни: трептенията на електричния и магнитния вектор се извършват в направления,
перпендикулярни на посоката на разпространение на светлината.
Светлината може да се разглежда като сумарно електромагнитно
излъчване от голям брой атоми, принадлежащи на даден източник.
Тъй като всеки атом от източника излъчва трептения независимо от
другите, това сумарно електромагнитно излъчване се характеризира с
всевъзможни равновероятни ориентации на електричния вектор E ,
който се нарича още светлинен вектор (тъй като в тази част от
спектъра на електромагнитните вълни амплитудата на магнитния
вектор H е много по-малка от тази на електричния). Такава светлина,
при която светлинният вектор има всевъзможни посоки, се нарича неполяризирана или естествена (фиг.
1а). Ако в резултат на някакво външно въздействие сред всевъзможните ориентации на вектора E се
получи едно преобладаващо направление, светлината се нарича частично поляризирана (фиг. 1б).
Светлина, при която светлинният вектор има едно определено направление, се нарича линейно- или
плоскополяризирана (фиг. 1в). Равнината, в която се извършват трептенията на вектора E , се нарича
равнина на поляризация. Тя се определя от два вектора  вектора E и вектора на скоростта v , задаващ
посоката на разпространение на светлинните вълни.
Естествената светлина може да се преобразува в поляризирана при взаимодействие с определени
вещества. Съществуват няколко начина за получаване на поляризирана светлина. Ще се спрем на по-
важните от тях.
В природата съществуват прозрачни кристали, които се характеризират с това, че светлината в тях
се разпространява с различни скорости в различните им направления. Тези кристали се наричат
анизотропни. Някои от анизотропните кристали, като турмалин, херапатит и др.,