Помирителният съд в Царство България

1
Помиритeлният съд в Царство България

Евгени Йочев
1


Помирителният съд има дълбоки корени в българското
правораздаване. Те са свързани с обичайното право от годините на Втората
българска държава.
По време на османското владичество традицията се продължава от
обичайните съдебни органи. Създаването и дейността на помирителния съд
тогава става възможно благодарение на предоставената частична автономия
на българското християнско население. Въведената децентрализация на
управление на най-ниско равнище позволява съхраняването и
функционирането на органите на местно управление и самоуправление в
съответствие с нормите на обичайното право. Освен това българското
население, поради етнически, религиозни и финансови съображения,
съзнателно е избягвало органите на османското правосъдие. Понякога това
е ставало и под натиска на селските първенци.
Обичайните съдебни органи са селските общински власти, както и
местните първенци (старейшини, чорбаджии). В отделните райони на
страната съществуват различия по отношение на състава на съда. Така в
Родопите правораздава т. нар. „обществен самосъд”, в който участват
всички стари хора, но с най-голяма тежест и значение са мненията на „най-
видните и най-изтъкнатите” сред тях.
2
От гледна точка на състава съдът е
или едноличен (кметски), или смесен с участието и на стареите или
селските първенци.
3
Що се отнася до целта му, тя е една – помиряване на
страните. Съществуването и дейността на съда се основава на желанието и
готовността на спорещите да се помирят, да постигнат взаимноприемливо

1 Доц. Евгени Йочев е доктор на историческите науки. Преподавател е по История на българската
държава и право/ИБДП/ в Юридическия факултет на Русенския университет. Работи по
проблемите ИБДП и по устройството и организацията на съдебната система. Автор е на няколко
монографии и учебник по дисциплината ИБДП.

2
Андреев, М. Българското обичайно право.