Популационната генетика

ПОПУЛАЦИОННА ГЕНЕТИКА

Популационната генетика е раздел от общата генетика,
в който се разглежда как се променят честотите на
гените, контролиращи съответните признаци при
живите организми с течение на времето. Тъй като
промените в честотите на гените са основата на
еволюцията, популационната и еволюционна генетика
се изучават съвместно в повечето случаи.
Определение за популация: Съвкупност от разнородни индивиди от един
и същ вид със сходни екологични потребности и заемащи определен
ареал на разпространение, достатъчно голяма по численост, за да може
при размножителния процес да бъде относително изолирана от другите
популации на вида в продължение на много поколения.

За да бъде “еволюционно успешна” една популация, тя
трябва да има широко генетично разнообразие! Поради
това, че не познаваме напълно генетичното
разнообразие на една успешна популация, изучаваме
различни фенотипни признаци, по които съдим за
цялостното й състояние.
Това е пример за вариабилна,
“еволюционно успешна” популация. Ясно е
че, огромното разнообразие от форми и
цветове на черупките на тези охлюви се
контролира от разнообразие от гени и
алели.

Това е пример за “еволюционно неуспешна” популация.
Популацията на леопарда значително намалява, като
повечето индивиди са близкородствени, поради
затвореността на популацията. Практически, генетичното
разнообразие тук е сведено до нула.

Ключови аспекти в
популационната генетика
Много от гените в естествените
популации са полиморфни – имат два
или повече алела.
При случайното кръстосване алелите
също се комбинират случайно в
зиготите.
Генетичният полиморфизъм може да
бъде използван за родствени
проучвания или за идентификация на
индивидите

Инбридингът води до излишък на
хомозиготни генотипове
Мутациите и миграциите внасят нова
генетична информация в популацията.
Естествения отбор