Правна психология - Лекции

Калин Гайдаров

Правна Психология

Предмет на правната психология

Правната психология е отрасъл на психологията. Тя се категоризира като интердисциплинарна наука и може да се изследва както от психологична, така и от юридическа гледна точка, като трябва да се вземе под внимание фактът, че тези две науки използват различен инструментариум. Предметът на правната психология е близък до този на психологията. Специфичното за психологията като наука е, че тя не борави с установени (числени) мащаби както останалите науки. Естеството на предмета е качествено различно от тях: неговият център е психичният, духовният елемент у човека, който е много личен и, поради това, неуниверсален и практически неизмерим. Заради тази специфика на психичното у човека, се налага обективиране на предмета на изследване. Обективираният предмет на психологията е човешкото поведение като израз на вътрешния духовен свят на индивида. То може да бъде изследвано чрез самонаблюдение, но и чрез външно наблюдение. Психологията изследва поведението като субективност (поведение, обвързано с конкретен индивид и специфично за него). Субективността е част от самото поведение, което се формира и под въздействието на субективни фактори.
Предметът на правната психология е поведението на човека, свързано с правната действителност.

Субективност

Съществуват различни теории относно естеството на субективността у човека. Една от тях разделя вътрешния свят на емоции, когниции и мотивации; друга го квалифицира като съвкупност от съзнавано и несъзнавано; трета поставя акцент върху вербалност и невербалност в човешкото поведение. Въпреки различните теории, субективното е прекалено енигматично. То е извън времето и затова не може да се раздели на минало и бъдеще – то е винаги сегашното, това, което съществува в момента. Субективното у индивида не може да бъде изцяло определено, нито е възможно да се достигне до неговата абсолютна дълбочина.
Една четвърта теория определя субективното като нещо интимно. В него често се наблюдава елементът на произвол. Тази характеристика се прави на базата на схващането, че дадени страни на интимното съществуват дори и без явно да се реализират чрез действия във външния свят. Тяхната проява понякога зависи от едновременното действие на съвкупност от специфични фактори, чието настъпване е несигурно, зависи от случайността. Именно това е елементът на произвол. Пример за това може да се даде чрез следните два сценария: сериен убиец може да има желанието да убива и да го прави, отнемайки живота на много жертви; но този сериен убиец може да има това желание и да не го реализира или пък да го