Предмет на психологията

Въпрос №1
Предмет на психологията
Класически гледни точки за природата на психичното: интроспекционизъм, интенционализъм, функционализъм и еволюционно-материалистически рефлексионизъм. Направления в бихейвиоризма и интерпретация на предмета на психологията.

Възникването и обособяването на психологията като самостоятелна наука е задължително свързано на първо място с дефинирането на нейния предмет, а след това с ориентацията към методите и категориите за неговата интерпретация. Това не е било необходимо, когато психологията е била съставна част от философията. Както е известно, формирането на автономния статус на психологията или отделянето й в самостоятелна фундаментална наука започва през втората половена на 19-ти век. Този процес е ознаменуван с възникването на т.нар. “Пет програми за преобразуването на психологията в самостоятелна наука”. Всъщност тези програми са и първите гледни точки за предмета на психологията, които най-често са дефинирани като класически. Става дума за следните теоретични системи:

Интроспективно-емпиричната психология на Вилхелм Вундт
Теорията за интенцията на актовете на съзнанието на Франц Брентано
Класически бихейвиоризъм
Необихейвиоризъм
Теорията за рефлексите на Иван Сеченов

Би могло да се каже, че първите две програми изразяват доста представително опита на техните представителили, да формулират убедително предмета на психологията и да докажат правото й на наука и на автономно съществуване.
Интроспективно-емпиричната гледна точка за предмета на психологията е разработена и защитена от първостроителя на психологията Вилхелм Вундт(1832 – 1920), както и от неговия ученик Едуард Титченър(1867 – 1927).
Сложният контекст, в който се решава проблема за предмета на психологията, както някога, така и сега остава връзката “душа – тяло, психично – физично, субективен – обективен свят”. Вундт не може да избегне анализа на тази зависимост и твърдо заявява: “Аз не съм материалист, нито съм спиритуалист, материята не поражда духа, нито духа поражда материята. Аз съм, казва той, Идеалистически реалист и психофизичен паралелист!”. Според него психичното и физичното са два свята, две вериги със свои закони и липса на каузална връзка между тях. С други думи, те не са причинно свързани и между тях има единсствено паралелизъм. В тази обща позиция се долавя далечното влияние на картезианския дуализъм на Рене Декарт(1596 – 1650).
При наличието на такава гледна точка, Вундт следва да опише предмета на психологията като реалност, която не изучава нито една друга наука.