Престации

Римските юристи са означавали действието, с което длъжникът се е освобождавал от задължението, с което е удовлетворявал кредитора, с което е изпълнявал с два термина:
- facerе - да се направи нещо; кореспондирало на вещните права и се е разглеждало най-вече при сервитутите
- dare - да се даде нещо, да се достави едно вещно право
- non facere - отрицателни задължения, задължения за въздържане;
- pati - задължение да се търпи, нещо което обикновено е.
Класически са първите: dare et facere - двете заедно са се означавали с едно по-общо понятие: praestare - в началото по-скоро със значение: "гарантирам, поръчителствам", след това - "извършвам".
Praestatio. Престация.
Прието е, че и римските юристи под престация са разбирали общо действието, което длъжникът прави, за да се освободи, нещото, с което той изпълнява задължението, нещото, с което той изпълнява интереса на кредитора, нещото, което той дължи, предмета на задължението. Престацията - предмета на задължението. Следователно вместо за престация можем да говорим за задължение или за видове задължения с оглед на техния предмет - тъй като и условните задължения са видове задължения, но при тях особеността не е свързана с предмета, а с това кога възниква и как се определя някакво несигурно събитие.
Престацията е това, което длъжникът трябва да осъществи, за да се освободи предмета на задължението. Но по нашето право длъжникът дължи резултат, дори и когато типът задължение е задължение за средство, задължение за поведение (напр. задължението на лекаря или на частния учител, който не ви обещава да научите историята, а е длъжен да ви преподава по определен начин, като не е пиян и с това е изпълнил дължимо поведение). Но все пак и самото поведение, обективирането на надлежното поведение е един резултат, така че длъжникът по нашето право дължи резултат: в единия случай този резултат е първата полезна за кредитора последица от неговото поведение (усилията на длъжника ще ме направят собственик на един имот и този резултат мен ме интересува); при другите резултатът (изпятата песничка на рождения ден) не е първата последица от поведението ми, а самото поведение.
Ако приемем по принцип, че по нашето право длъжникът по принцип дължи резултат, бихме казали, че този резултат е всъщност престацията, осъществяването на този резултат е всъщност осъществяване на предмета на задължението, а също така и осъществяване на престацията. Следователно този резултат можем да го наречем престативен. Тогава ще кажем, че престацията е това, което е съдържанието на престативния резултат.
От друга страна длъжникът, за да се освободи трябва да задоволи легитимния кредиторов интерес, който всъщност е резултатът,