Просвещение

Просвещението и развитието на историческата наука
Няколко ключови теми залягат в основата на Просвещението.На първо място е преклонението пред човешкия разум , вярата в прогреса на човечеството , стремежът да се намери най-подходящата форма на общественото пространство.Тези основи на Просвещението намират и отражение в историческата наука.От една страна това са заниманията на най-изтъкнатите философи на времето като Волтен , Руса с историческите изследвания , а от друга страна това е постоянно превръщане на историята в самостоятелна наука.Със свои методи на изследване.Важна функция на историческата наука през периода е да служи на общественото развитие с подходящи примери и затова някои я характеризират като философско обучение чрез примери.Интересът към историята е най-вече социален – да се извлече поука , да се видят основните исторически личности и техните дела и как най-добре може да бъде уредена държавата.Тези теми намират място в творчеството на Волтер и Едуард Гивън.Социалната функция на историята се обосновава от постепенния упадък на религията върху обществото.Немският философ Кант по най-добър начин систематизира Просвещението в своето есе „Какво е Просвещението”.Според него Просвещението е отърсването на човек от наложеното му опекунство.Призивът на Кант е хората да имат куража да използват собствения си разум.Есето на Кант отразява намаляването на църковното влияние и засилената роля на човешкия разум.Историка се обяснява вече не с божията воля , а с делата на хората и решенията , които взимат.Обяснението за света се променя не от гледна точка на християнството , а от гледна точка на отделните личности.Тук Кант повдига друг фундаментален въпрос – кой определя правилата , кой определя нещо дали е красиво или грозно.Отговорът е , че вече тези правила не се определят от църквата , а от твореца и затова редица философи обръщат своето внимание към историята.В историята могат да бъдат намерени подходящи примери за добрите и за лошите владетели , за пагубното влияние на религията и за многообразието на човечеството.Философът през епохата отхвърля религията , но не отхвърля монархията.На монарсите все още се гледа като на важно условие.Опирайки се на разума е направена и следващата важна стъпка в развитието на историчееската наука , а това е критическият анализ на изворите.Тук основен принос има Гьотингенската школа , която поставя следните изисквания при работа с историческите изследвания.На първо място историкът трябва да определи дали един исторически извор е истински.След това историческият извор трябва да бъде поставен в някакъв контекст и да бъде съпоставен с други извори и накрая използващият го историк трябва да посочи откъде е взел информацията.На базата на такива исторически извори са например едни от важните изследвания на епохата.
Волтер е роден през 1694 г. и умира през