Психофизична характеристика на звука

3. Психофизична характеристика на звука

Психофизичните характеристики на звука са височина на звука, ниво на гръмкост и тембър. Докато физичните характеристики се определят обективно чрез измерване със съответни уреди, психофизичните се оценяват субективно от човека по слуховото му усещане. Между физичните и психофизичните характеристики има сложно съответствие.

Усещането за височина на звука се определя главно от честотата на основния тон и в по-малка степен – от неговия интензитет и спектрален състав. За оценка на височината на звука в музиката се използват честотни интервали, наречени октави.

Тембърът се определя от спектралния състав на звука. Той зависи от броя и относителния интензитет на обертоновете.

За оценка на степента на слухово усещане, т.е. за определяне на звука като по-силен или по-слаб, е въведена субективната единица ниво на гръмкост. Изчислява се по формулата: Г=k.L, където Г е ниво на гръмкост, L е нивото на интензитета, а k е коефициент на пропорционалност. Единицата за ниво на гръмкост се нарича фон.

Изофонови линии – зависимостите на нивото на гръмкост от честотата при различно ниво на интензитета се представят във вид на графики, наречени криви с еднаква гръмкост или изофони. В тях стойностите на честотата се нанасят в логаритмичен мащаб.

За всяка честота на трептенията съществува най-малък интензитет, наречен праг на чуване и най-голям, наречен праг на болката. Човешкото ухо е най-чувствително към вълните с честота от 1000 Hz до 5000 Hz. Областта, в която попадат механичните трептения с честота от 20 Hz до 20 kHz и интензитет между прага на чуване и прага на болка, се нарича област на чуване.

Принципи на шумозащитата – Шумът е продължителен звук със сложен спектър, който може да бъде непрекъснат или да съдържа компоненти с постоянна честота. Всъщност шумът няма постоянен спектър, тъй като той се изменя непрекъснато с времето. Шумът намалява производителността на труда, разстройва нервната система, отслабва слуха и т.н. Нивото на интензитета на шума се измерва с шумомери в децибели. Защитата от шума се основава на двата основни закона за намаляване интензитета на вълните: зависимостта му от разстоянието и отслабването му поради поглъщане.

Звукови методи за диагностика – Класически метод за изследване на пациент по възприемания от лекаря звук е прислушването (аускултацията). С аускултация може да се установи и наличието на перисталтика на стомаха и червата, както и сърдечната дейност на плода при бременни. Най-простият уред за аускултация е бинауралният стетоскоп. Освен звуковете, произлизащи от човешкото тяло, за диагностика се използват и така