Психологическо изследване на личността

Клиничната психология се разглежда като раздел от медицинската
психология и основната задача, която си поставя е прилагането на
психологични методи на изследване и въздействие, имащи за цел
подпомагането на диагностиката, лечението и профилактиката на психичните и
психо – соматичните заболявания.
Toва е наложило синтезиранетона методическите постъпки в три
основни групи: въпросници, проективни тестове, социално-психологични и
групови техники.
Като цяло психологическото изследване на личността възниква във
връзка с конкретни практически нужди . Като начало се приема 1905 г. , когато
A. Binet създава своята стълбица за измерване на интелигентността по повод
поставена от просветни органи на Франция задача за провеждане на училищен
подбор на умствено изостаналите деца. В същност тестово изследване на
личността в тесния смисъл на думата е приложено за пръв път по време на
Първата световна война от Woodworth (1920) в САЩ за “идентифициране на
войниците, негодни за военна служба по емоционални причини” (D.Davies).
През 1921г . излиза пържото издание на психодиагностиката на H.Rorshach,
което открива ерата на проективните методи в психологията. Методът на
въпросниците, с който изследването на личността отбелязва дебют, продължава
да се разработва успоредно с проективните методи, като достига своя връх с
Минесотския многофазов личностов въпросник ( MMPI ) на S.Hathaway и
J.McKinley (1943). Развитието на социалната психология и социологичната
ориентация на медицината довеждат до появата на социометрията на J.Moreno
(1956) и до създаването на редица нови и използването на някои от познатите,
предимно проективни психологични методи като методи за групова
диагностика и терапия.
Така се формират трите основни насоки на експерименталното
изследване на личността за нуждите на клиничната практика: методът на
въпросниците, проективните техники, социално-психологичноте и груповите
методи.
Класифицирането на методите за изследване на личността може да се
извърши от различни гледни точки- от гледна точка на различните
субструктури на личността, представляващи предмет на изследването
(темперамент, характер, способностти, насоченост); от гледна точка на
структурните особености на самите методи. По-широко се използва втория
принцип на класифициране.
Основен метод на психологичното изследване на личността в клиниката