Психологическо консултиране - Теми

Психологическо консултиране - 17 теми

1. Възникване и професионално обособяване на психологическото консултиране

Човекът като създание на природата се оказва твърде уязвим емоционално, а като създание на обществото – и социално. Има ситуации, когато човешките възможности за преодоляване, компенсиране и регулиране на психическите проблеми се изчерпват или се оказват недостатъчни, за да осигурят психическото равновесие на човека. Тогава той, воден от социалния си инстинкт или от опита, търси подкрепа от другите. Споделянето на болки, тревоги и страхове е първата спонтанно възникнала форма на търсене на психологическа помощ, която съществува днес и вероятно ще съществува, докато съществува и човекът. Така се появяват неформалните консултанти – обикновено житейски по-опитни хора, близки на човека. Значително по-късно в практиката на психологическата помощ се появяват т.нар. непрофесионални консултанти. Това са хора, които поради своята образованост, професия и статус в обществото се ползват с доверие и авторитет. Това са свещеници, учители и лекари, чийто професионални характеристики са тясно свързани с оказването на психологическо въздействие. Трябва да се отбележат и непрофесионалните и полупрофесионални опити на различните ясновидци, екстрасенси, астролози, гадатели и др., да оказват психологическа помощ и въздействие върху хора в нужда.
Бурното развитие на индустриалното производство и технологиите в началото на XX век изисква ново отношение към труда на човека с оглед на неговата пригодност към изискванията на различните професии. Така, през 1908 г. Фр. Парсънс основава първия център за професионално насочване, с което поставя началото на организираната консултативна практика. Професионалното консултиране дава и нове насоки в теорията и практиката на обособяващата се като отделна професия социална дейност. Промените в обществото довели до необходимост от промени в системата на образованието – въвежда се училищното консултиране и училищните психолози /1930г./. Решителен принос за обособяването на психологическото консултиране има Карл Роджърс при който пациентът се превръща в клиент в неговата клиентцентрирана терапия.
Към средата на ХХ век в терапевтичната практика бил натрупан достатъчен теоретичен и практически материал за обособяване на консултативната психология като самостоятелен дял на приложната психология. Това практически става през 1949 г. на проведената в Мичиганскя университет конференция на тема „Тренинг на психолози-консултанти”.
2. Същност и определение

Повече от половин век след професионалното си отделяне, психологическото консултиране няма единно и общовалидно определение. Съществуват множество определения, но всичките показват в различна степен известна разнопосочност и противоречивост. В този смисъл е обяснимо защо