Психологическо консултиране в детска, юношеска и напреднала възраст

Консултиране в детска възраст

Общи характеристики на консултирането на деца
Трябва да се имат предвид два аспекта, свързани с развитието на детето. Единият се отнася до обстоятелството, че детето е индивид с все още недоизградена психична система, което го прави по-уязвимо. Другият се отнася до потенциала на детето, който трябва да бъде разгърнат във физически и личностен план. Тези тенденции трябва да бъдат стимулирани. Наред с терапевтичното, се осъществява и възпитателно въздействие.
Друга особеност на детето е зависимостта от семейството и в частност от майката. Семейството често е източник на фрустрация и напрежение. Това се проявява в амбивалентност към родителите, чувство за непълноценност и емоционално отхвърленост. Постепенно детето става автономно. Следователно консултацията трябва да бъде насочена и към детето, и към семейството, тя трябва да установи дали проблемът не принадлежи на учебната среда. Друг аспект в консултативната дейност с деца е свързан с равнището на социална зрялост и психични особености в предучилищна и начална възраст, когато детето има все още ограничени когнитивни способности.
Консултиране в ранно детство (2-5 г.)
Директни консултативни интервенции не се прилагат. Работи се с трета страна – родители, учители. Те се обучават в определени умения, с които да създадат позитивна среда за детето. Равнища на консултацията:
индивидуална консултация: определен брой индивиди, които влияят на детето
групова консултация: група индивиди, които са в пряка връзка с контингент от множество клиенти; най-често става въпрос за обучение на учители.
Институционална консултация: консултират се директори на институции
Етапи на консултативния процес:
подготвителен етап: изясняват се ценностите, потребностите, целите по отношение на “значимите възрастни” в институциите, които са свързани с деца. Дефинира се консултацията като дейност.
Осъществяване на връзка: на този етап се създава консултативно взаимоотношение, излага се проблемът
Събиране на информация: изясняване на проблема
Дефиниране на проблема: информация за оценка на ситуацията с цел определяне на целите за тази промяна
Определяне на възможностите за разрешаване на проблема – анализ и синтез на информацията с цел решение на проблема
Изпълняване на плана от страна на клиента
Оценка: а) процеса (текущата дейност, или както казва Т. Стоева – “мониторинг”), б) оценка на резултатите: отчитане на крайния ефект; ако проблемът не е решен се връщаме на неговото дефиниране
Консултиране в средния период на детството (5-9 г.)
Трудности в 4