Психологични състояния при здраве и болест:страх,фрустрация,депривация,психотрав

Психологични състояния при здраве и болест:страх,фрустрация,депривация,психотравма,депресии,агресия,стрес

Страхът се явява ранно възникнала в онтогенезата емоционална реакция спрямо реална заплаха. За човека тя е свързана не само с физическото оцеляване,но и със запазването на моралния му престиж и моралната му същност. Известен е „сценичен страх“, “изпитен страх”, при които се отнася страх от загуба на престиж, авторитет и лоша себереализация. Във всички случаи страхът е свързан със загуба на нещо значимо за индивида, а най-значимото са все пак здравето и живота. Като реакция спрямо реална опасност има свои физични и психични корелати.
Както би трябвало да се очаква физичните параметри, свързани с по стари мозъчни структури, са сходни при човека и по-висшите животински видове. При съществуваща опасност,определени зони от мозъка - амигдала и хипоталамуса се активират, за да контролират физическия отговор на страха. Химически вещества като адреналин и стрес хормона - картизол, се изливат в кръвоносната система, като това изливане предизвиква определени физически реакции.
В една рудиментарна форма в някои прояви по време на страхови реакции, можем да разкрием останки от физиологични промени, загубили вече своя биологичен смисъл. Не напразно съществува изразът „Косата ми настръхна от страх“. Наистина не само се наблюдава,но се усеща и пилоерекцията. При човека тя вече няма физиологичен смисъл. Характерна е за някои животински видове, напр. котките. При тях по време на заплаха козината настръхва. Биолозите смятат, че чрез това обема на животното се увеличава и по-лесно може да сплаши врага.
Обикновено при сигнал за застрашеност първоначалната реакция е краткотрайна моторна вцепененост(сепване). Следва вегетативна реакция, която зависи от силата на дразнителя,реактивността на индивида и степента на изразеност на възникналото страхово преживяване. Тя е свързана с редуциране и постъпване в кръвта на повишено количество адреналин, покачване на кръвна захар и т.н. Чрез вегенативната реакция всъщност организма се подготвя за действие. Сърдечната дейност и дишането се учестяват, кръвната циркулация се покачва, зениците се разшряват, мускулатурата се напряга, понякога до степен на треперене. При човека се прибавя и психичната способност за оценка на ситуацията. Тя обхваща както характера и опасността, така и оптималните форми за планирано и бързо реагиране с цел отбягване и преодоляване на опасността. Но тук отново се намесва междинното звено - качествата на личността. В зависимост от това борба или бягство. Кое ще е по ефективно? Без да имат болестно отклонение някои хора са по-плахи, пасивни,несигурни, забавени в реагирането. Това е трайно.от части вродено, от части придобито, качество на личността. То ще се появи и по време на боледуване и би трябвало да се оцени от