Психология на развитието на възрастите

ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО НА ВЪЗРАСТИТЕ
Проф. Хайгануш Силгиджиян

11.10.2005г.+18.10.2005г.

Промяна на възгледите за човешкото развитие
(културно-исторически и научни предпоставки)
Възрастността по периодизацията на Левинсън обхваща:
Късно юношество – преход към ранна възрастност (17-22г.)
Ранна възрастност – младост (17-45г.) 17-22г.-преходен период
Средна възрастност – зрялост (40-65г.) 60-65г. преходен период
Късна възрастност (60-80г.)
Напреднала късна възрастност (над 80г.)
Има различни периодизации в зависимост от времето, когато се създават. Основният въпрос е за преживяването на времето.
Борис Ананиев: „Ние живеем във времето и преживяваме стрелите на времето. Човек е единственото същество, което има реакция за време и възраст, чества рождените си дни като важни, значими маркери в своя живот. Заедно с това човек осъзнава течението на времето в своя живот и приближаването на края, че го очаква старост и смърт. И въпреки това намира сили да трансформира тази перспектива в мотив за пълноценен живот, придава позитивен смисъл дори на неприятните обективни събития, като остаряваме.”
Възрастта е преместване на времето в човешкия живот.
Придобивка или загуба? - няма еднозначен отговор.
Възрастта не е еднодименсионален конструкт. (хронологична, биологична, субективна, социална, психологическа и др.)
Друг основен въпрос е за насоката на промените: Докога говорим за прогресивни качествено нови, уникални промени в развитието? Отговор: няма универсална закономерност – с възрастта нарастват интериндивидуалните различия. След юношеството хронологичната възраст не е сигурен предиктор за психосоциално и личностно израстване, защото до юношеството биологичното съзряване е универсално – има универсални възрастови норми. Например, дори в началото на младостта, когато биологичните ресурси са в разцвет и очакваме висока степен на психосоциално и личностно развитие, има млади хора, които са лишени от виталност и мотив за личностно израстване. Можем да ги обозначим като „стари млади”. По отношение на ранната възрастност се наблюдава и друг феномен – млади хора, които удължават прехода към зрелостта и вземането на решения за ключови социални избори до 30г. и по-късно. Те се характеризират с относителна независимост от натиска на социалните роли и нормативните очаквания. Те поставят акцент преди всичко върху личностното си израстване, процесите на персонализация, а не върху нормативно очакваната реализация на последователността на социалните роли – напускане на семейството, създаване на семейство, брак, деца.