Психометрични методи за проверка и оценка на знания по български език

ЕНЧО ГЕРГАНОВ
*
психо-
МЕТРИЧНИ МЕТОДИ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА
ЗНАНИЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Теоретико—
методологически подход
София 1976
НАРОДИ А ПРОСВЕТА
Книгата е посветена на въпроса за надеждно и валидно измерване на знания, умения и навици.
В първа част са вписани теоретични и експериментални изследвания на механизмите на оценяване чрез шестобалната система. Разкрит е вероятностннят характер на оценяването. Доказва се, че шестобалната система е метод на скалиране н се отнася към метода на последователните интервали. Описани са два математически модела на психологическо скалиране — законът на сравнителото съждение и законът на категориалното съждение. Разгледани са основните принципи на планиране и провеждане на психопедагогически експеримент.
Втора част е посветена на въпроса за тестовата проверка и оценка на знания. Изяснени са основни понятия от теорията на тестовете. Показано е как се изследват качествата валидност и надеждност на теста. Описани са процедури за анализ на тестовите въпроси.
Аналитичните процедури на разгледаните психометричнн методи са описани във вид на алгоритми. Това ще улесни читателите, които желаят да въведат измерването в образованието не само на теория,но и на практика.
Книгата е предназначена както за преподавателите по български език и литература, така и за преподавателите по останалите учебни дисциплини. Освен това тя ще представлява интерес за психолози, педагози, социолози, лингвисти, математици и за всички, които се занимават с проблемите на измерването в обществените науки.
Предговор
В практиката на обучението по български език и по останали те учебни дисциплини у нас се отделя голямо внимание на про-" верката на знанията. Резултатът от конкретната проверка на знания обикновено се отразява с число, което учениците най- често наричат бележка, а учителите — оценка. Това число е една от петте оценки на шестобалната система, които в официалните документи се записват заедно със съответните прилагателни — слаб (2), среден (3), добър (4), мн. добър (5) и отличен (6). Разбира се, в някои случаи при проверката на знанията преподавателят само изслушва устния отговор или прочита писменото съчинение на ученика, без да съобщава някаква оценка. Това обаче не означава, че преподавателят не е оценил устния отговор или писменото съчинение. Той е поставил оценка «за себе си» и винаги би могъл да я съобщи «за другите», ако някой поиска това от него. Следователно всяка проверка на знания е съпроводена с приписване на числа на писмените или