Ръководство по неонатология

1














ФАРМАКОТЕРАПЕВТИЧНО
РЪКОВОДСТВО ПО НЕОНАТОЛОГИЯ
Прието на заседание на НСЦРЛП, проведено на 13.12.2018 г.,
Протокол № 308/13.12.2018 г.

2

АПНЕИ НА НЕДОНОСЕНОТ О
АЛГОРИТЪМ ЗА ПОВЕДЕН ИЕ
1. Дефиниране на заболяването:
1.1. Критерии за диагноза Апнеи на недоносеното (АН)
Спиране на дишането за повече от 20 s или по-малко, ако са налице брадикардия
(сърдечна честота <100/min) и/или хипоксемия, която се изявява клинически с цианоза и
се обективизира чрез пулсоксиметрия (SpO2<80%).
Стойността за документиране на хипоксемия при АН е съобразена с долната целева
граница за SpO2, която в различните неонатологични клиники варира между 85-90%, т.е.
стойностите, под които се отчита хипоксемия са поставени малко под тази граница.
Установена е зависимост между внезапните епизоди на интермитентна хипоксия (с
SpO2<80%) и развитието на тежка ретинопатия на недоносеното. Границата за
брадикардия е избрана с оглед на това, че при СЧ <80/min се наблюдават нарушения в
скоростта на мозъчния кръвоток и перфузия.
1.2. Продължителност:
Колкото по-незряло е едно новородено, толкова по-чести са проявите на нарушено и
неритмично дишане, вкл. АН. В постнаталния период АН обикновено отзвучават след 37
г.с, но при деца, родени преди 28 г.с. АН могат да персистират и след термина – до към 43
г.с.
Апнеите при доносени или близки до термина новородени винаги са вторични и
асоциирани със сериозна причина: асфиксия, интракраниални хеморагии, гърчове,
депресия на дишането вследствие прилагани на майката медикаменти.
1.3. Класификация: базира се на причината за прекъсване на въздушния поток в
горните дихателните пътища (ГДП)
 Централни апнеи – при липсващи инспираторни усилия/