Развитие на детето: Кризата на третата година

Развитие на детето:
Кризата на третата година
Кризите на възрастта са свързани с осъзнаването на собствената личност, отстояването и и очертаването на нейните граници. Това се случва обикновено през втората или третата година на детето, след това в предучилищна възраст и през пубертета.
През първите две години от живота си детето от ранна възраст натрупва опит, впечатления , елементарни умения – двигателни, речеви, познавателни, социални и игрови, В този период се оформя активната реч, появяват се образните форми на мислене и първичното самоосъзнаване, възниква волевото самоуправление на поведението, става възможно усвояването на елементарни нравствени норми и правила на поведение.
Към третата година настъпва критичен период от живота на детето.
У него се появвява желание да бъде самостоятелно, като в същото време се иска да получи и одобрение от възрастните. Третата година е важна възраст, защото започва оформянето на личността на детето, забелязват се първите прояви на самосъзнание и самооценка.
Отношението на възрастния към детето не винаги съответства на възникналата потребност от самостоятелност, а на тази възраст детето още няма необходимите възможности да действа самостоятелно. Това поражда вътрешен конфликт, и възниква криза в развитието. С прохождането и първите умения за самостоятелно обслужване детето открива, че вече не е толкова безсилно и зависимо. Проявява желание да откривателства и експериментира, което поражда нов етап от развитието, започващ с прословутата ,,криза на третата година” (известна и като ,,детски пубертет”, ,,първо юношество”, ,,ужасната трета година” ).Симптомите, съпътстващи този период са:
Негативизъм – отрицателна реакция, свързана не толкова със самото действие, колкото с позицията на противопоставяне. Изпробват се възможностите да не се подчинява на чужди желания.
Упоритост – реакция свързана с позицията на собствено мнение. Научават се възможностите да отстоява свои решения. Единствената подбуда е да изпита границите са собствените си възможности.
Опърничавост –насоченост към порядките които трябва да спазва детето. Външните намеси, правила и ограничения се приемат болезнено и се поражда естествена реакция на противопоставяне.
Своеволие – породено от стремежа към самостоятелност, да има свободата да открива и изразява своето мнение.
Подценяване на възрастните – проява на открита агресивност и конфликтност към външните фактори ограничаващи зародилото се желание за експериментиране, пробване, изразяване и пр.
При деца без братя/сестри се споменава и стремеж към деспотизъм
Началото и развитието на ,,детският