Развитие на психологията

Развитие на психологията

Общи проблеми на психическото развитие
1. Способност за развитие

Дали е уместно използването на словосъчетанието „постъпателно развитие”? Не е ли вярно, че самата дума „развитие” предполага наличието на промени в позитивна посока, т.е. постъпателност? Ако не са налице такива положителни промени, а наблюдаваме отрицателни, говорим за деградация. Ако не са налице изобщо промени, тогава имаме застой или съхраняване, или плато. И в този контекст за психическо развитие можем да говорим само тогава, когато можем да регистрираме позитивни промени в една сравнително голяма част от наблюдаемите и регистрируемите явления на човешката психика, т.е. само през детството. Подобен подход към психическото развитие от една страна е логичен, защото дава възможност за сравнително точно преценки по отношение на положителните и отрицателните промени при децата и от там за вярна диагностика на случаите на аномално развите, но от друга, го обвързва тясно с физиологичното развитие и следва да се предлага, че с приключването на процесите на физиологичното развитие, психическото достига своя връх и от там нататък „човекът е развит и може да влага своите развити сили и способности в живота”. Този подход към човешкото същество има своите основания дотолкова, доколкото чоешкият живот наистина така е структуриран, че в него съществува продължително време, обхващаща много години, през които човекът не може да оцелее, ако други хора не се гружат за него и неговите нужди, за развитието на неговите способности; след това идва време, също обхващаща много години, през които той вече е способен да се грижи за себе си и другите, т.е. предполага се, че е достатъчно „развит” за това и накрая, идва време, през което неговите сили западат и той постепенно започва да се съсредоточава изключително върху грежата за себе си и за своето здраве, докато дойде времето, когато отново не може сам за себе си да се погрижи в достатъчна степен /или изобщо/.

1.1. Развитието като същност на човешкото съществуване

Самата същност на човешкото съществуване се състои в това, че се осъществяват промени. Човешкият живот е процес, а не застой. Да си жив, означава нещо да се случва, да се променя, да се променяш. Човекът не е пасивен възприемател на ставащото, не е „реагиращ”, той е активен във всяко едно отношение,той се опитва активно да овладее света, собсвения си живот, себе си. Трябва да се приеме, че „по условие” човекът е развиващо се същество. Защото светът край него непрекъснато се променя и човешкият индивид трябва също активно да се променя – за да може да продължи да съществува. Неговите усили да се променя, за да оцелее, за друг човек и за други хора, от своя страна, се явяват тези външни промени, които