Развитие на старогръцката лирика

Развитие на старогръцката лирика
Алкей и Сафо

Някои от запазилите се фрагменти от поезията на Алкей можем да определим като пейзажи – аналози на неговото душевно състояние:
Аз не разбирам вече
Откъдето духат ветровете.
Вълните се блъскат
От всички страни
и ние се носим
на черния кораб
сред тях-
от бурята страшна
ужасно измъчени.
Животът е сравнен с голям кораб, който плува по вълните на времето, разтърсван ту от силни бури, ту приятно носещ се по водата : “човешкият живот е като кораб..” “Подмятан от ревящите вълни,/ той няма вече сили да се бори / срещу дъжда и дивата стихия.” Лирическото сравнение, с което си служи Алкей, подобно на метафората, се изгражда върху преносното значение на образа. Макар да се твърди, че в старогръцката литература няма тропи, някои образци с пълно основание биха могли да се причислят към високия поетичен стил – като Алкеевото “Зимно настроение”, например: “Зевс праща снеговете / и от небето иде дълга зима: / реките се сковаха в лед. / Ти тая зима укроти. / И запали си огън / в огнището. “Алкей вдъхва вяра и сили у сънародниците си, за да се борят с враговете на отечеството: “Нека никой от нас да не бъде обзет / от страх подъл.. / Нека всеки сега се покаже / мъж изпитан – и да не посрамим / със безчестие / нашите славни деди, / спящи в пръстта.”
Древногръцката поетеса Сафо живее на границите между 7 и 6 в. пр. н. е. в град Митилена на остров Лесбос. Основава малко частно училище за девойки, което назовава “дом на слушателките на музите”. Сафо посвещава своите ученички в тайните на поезията, музиката и изкуството. Не напразно Платон я нарича “десета муза”. Това, че се е родила на остров Лесбос, улеснява съдбата и, защото за разлика от другите части на Елада, тук жената е желан член на обществото. Сафо е съвременница на Алкей, който е неин съгражданин, и също като него е изписвана върху вази – чест, която се оказвала само на боговете и на героите.
Периметърът на интересите на кръга, който ръководи поетесата в своето малко училище, определя и основната тематика на нейната поезия. Това са женските култове с техните празнества, сватбите, общуването между приятелки, любовта, съперничеството, ревността, раздялата и т.н. Политическият живот на Лесбос намира само случайни отзвуци в нейните стихове, и то във връзка с отражението му върху личната съдба на поетесата. Например, при един от политическите преврати тя дори е принудена да избяга в Сицилия.
Лириката на Сафо рядко излиза извън пределите на преживяванията, свързани с нейния затворен кръг, затовя тя се отличава с удивителната непосредственост и прямота. Сафо, както и Алкей, е