Реактивен артрит – етиология, клиника, значение

Тема №41: „Реактивен артрит – етиология, клиника, значение”

Синоним – ревматизъм. Ревматизмът е системно заболяване на съединителната тъкан, вследствие на остра инфекция с бета хемолитичен стрептокок от група А, изявяващо се най-често в детска възраст и засягащо предимно ставите, сърцето, кожата и ЦНС. Има пристъпен характер.
Етиология. Доказана е ролята на бета хемолитичния стрептокок от група А като отключващ фактор на ревматизма. Те имат широко разпространение, като предизвикват кожни, белодробни, генитоуретрални инфекции. Ревматичен пристъп, индуциран само след прекаран тонзилофарингит! Основен фактор на вирулентност на стерптококите е М-протеинът от клетъчната им стена. Ревматогенни са серотиповете, които експресират голямо количество М-протеин и образуват здрава капсула, която ги защитава от фагоцитоза.
Клинична картина. Първият ревматичен пристъп обикновено се проявява в детска възраст, между 7 и 15 години. Двата пола се засягат почти еднакво, с лек превес на жените. Основни клинични прояви на ревматизма са фебрилно-интоксикационен синдром, полиартрит, кардит, хорея минор и кожни промени.
1) Фебрилно-интоксикационен синдром: началото на болестта е остро. Най-често 2-3 седмици след прекаран стрептококов фарингит се изявяват клиничните прояви на ревматизма. Температурата се повишава. Налична е астено-адинамия;
2) Ревматичен полиартрит: засягат се предимно големите стави – коленни, глезенни, лакътни, гривнени. Ставите са оточни, болезнени, затоплени, зачервени. Движенията са ограничени! Артритът е бързо преходен, мигрира от става на става и отзвучава без никакви последици за 2 седмици. При 10% от болните може да има само артралгия, а не артрит;
3) Ревмокардит: тук възпалителният процес е дълготраен, трудно се поддава на лечение и води до остатъчни органични промени на една или повече сърдечни клапи. Ревмокардитът може да протече безсимптомно, като клапните нарушения да се открият случайно. По-важни прояви, показателни за ревмокардита са:
Поява на нови сърдечни шумове: най-често апикален систоличен шум, в резултат на остър митрален валвулит с преходна митрална инсуфициенция; аортен диастолен шум (рядко се среща), дължащ се на аортен валвулит, с преходна аортна инсуфициенция;
Синусова тахикардия с поява на Т3 и Т4 галоп;
Разширение на сърцето – най-сигурен клиничен белег за ревмокардит;
Прояви на застойна сърдечна недостатъчност;
Перикардит (при 10% от болните);
Ритъмно-проводни нарушения – преходен AV блок I степен, нарушения в реполяризацията, удължен QT интервал, екстрасистоли – надкамерни и камерни.
4) Хорея минор: