Речник на литературните термини

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
т
те песни, които са му били посветени. Името си носи от хорис
тите, които са съпровождали „бога“ и са били облечени в коз-
лови кожи, наподобявайки по този начин сатири. Трагизмът
в античната трагедия се изгражда върху безуспешната борба-
на отделния герой— бог или смъртен — с предо пределен кето
на съдбата. Най-великите трагици на старогръцката литера
тура са Есхил, Софокъл и Еврипид. Античната трагедия се ха
рактеризира с някои особености, които днес не се спазват:
единство на време, място и действие (вж. Три единства).
Разработването на сюжети, взети от митологията, е наложи
ло да се въведе и „деус екс махина" (вж.). Въпреки ограничител
ните норми гръцките трагици създават безсмъртни произве
дения. Близо две хилядолетия по-късно френските класицисти
възприемат повечето от правилата на гръцката трагедия и съз
дават трагедия по тяхно подражание, без да се съобразяват
напълно с новите условия на живот, с развитието на литерату
рата и с изискванията на народните маси.
Разцвет на трагедията се забелязва в английската-
литература в творчеството на У. Шекспир — „Ромео и Жу
лиета“, „Отело“, „Хамлет“ и др.;във френската литература:
П. Корней — „Сид“, „Хораций“, Ж. Расин — „Аталия‘\
„Федра“, В. Юго — „Рюи Блаз“; в немската литература:
Фр. Шилер — „Разбойници“, „Коварство и любов“, Лесинг —
„Емилия Галоти“; в норвежката литература: X. Ибсен —
„Бранд“, „Призраци“; в руската литература: А. С. Пушкин—
„Борис Годунов“, А. Толстой — трилогията „Смъртта на Иван
Грозни“, „Цар Феодор Иванович“ и „Цар Борис“. В българска
та литература не са постигнати значителни резултати в об
ластта на трагедията. (Вж. Катарзис.)
■s*
ТРАГИКОМЕДИЯ (от гр. tragôdia —трагедия, и Komôdîa —
комедия) Драматически вид, в който се съчетават трагически
и комически ситуации. В трагикомедията писателят се стреми
да покаже противоположностите в отношенията на хората и в
техните характери. Трагикомични елементи се срещат още в