Съотношения за неопределеност на Хайзенберг

Съотношения за неопределеност на Хайзенберг. Вълнова функция. Общо и
стационарно уравнение на Шрьодингер
Съотношения за неопределеност на Хайзенберг. Вълнова функция
Дотук разгледахме явления, в които както фотоните, така и микрочастиците проявяват сложен
корпускулярно-вълнов характер. В рамките на класическата физика е невъзможно да се обясни
едновременното притежаване на толкова различни (корпускулярни и вълнови) свойства. От това
неизбежно следва изводът, че някои понятия от класическата механика, въведени на основата на
многобройни опити с макротелата, са неприложими към света на елементарните частици. Например за
едно движещо се тяло или материална точка в класическата механика винаги е възможно едновременно
и точно да бъдат определени неговата скорост и координата (положение в пространството); възможно е
също така да се определи и траекторията на движението му. Оказва се, че за микрочастиците това е
невъзможно – при разпространението си с дадена скорост те нямат точно определена траектория, но при
взаимодействие (напр. с измервателен прибор) се регистрират в една точка. С други думи,
микрочастиците не проявяват едновременно и корпускулярните и вълновите си характеристики. Ако в
едни явления се наблюдават корпускулярните им свойства, в други се проявяват вълновите им свойства.
От това следва и невъзможността едновременно да бъдат определени техните координати и скорости.
Изхождайки от тези ограничения в поведението на микрочастиците, немският физик В. Хайзенберг
през 1927 г. установил следните съотношения на неопределеност за координатите и импулсите
(скоростите) на всяка микрочастица:
(1) xx
yy
zz
x p h m x v h
y p h m y v h
z p h m z v h
     
      
     
Изразите (1) се наричат съотношения на неопределеност на Хайзенберг и изразяват т.нар. принцип
на неопределеността в квантовата механика (константата в дясната част в различни учебници може да
бъде записана като , 2, 2h вместо h, но това не променя същността на принципа). Според този