Съперничество между децата в семейството

Съперничеството между децата в семейството

Детската ревност е нещо съвсем естествено. Това, което трябва добре да запомним, е, че дори и да се правим, че не съществува, тя няма да изчезне от само себе си. Появата на нов член в семейството винаги води до промяна, която е и в психологически, и в емоционален план. Вашата задача е отрано да подготвите бъдещия батко или кака за появата на новото братче или сестриче в семейството. Важно е да показвате, че по-голямото дете е също толкова скъпо за вас, колкото и по-малкото. Още когато се разбере за втора бременност, трябва да се проведе разговор с по-голямото дете – това е и първият разговор за това откъде идват бебетата и какво се случва. Моята препоръка е този разговор да бъде в присъствието на таткото, за да почувства детето, че става въпрос за нещо, свързано с всички тях. Това не е работа само на майката. Има изобилие от подходящи книги, подпомагащи този деликатен разговор, но майките сами могат да преценят докъде да стигнат в обясненията си и какъв ще е методът им – по реалистичен или по-„приказен”. Сега децата получават наистина голямо количество информация и от телевизия, и от други средства за информация. Въпреки това те се нуждаят точно от вашата „версия” по въпроса и е добре да я чуят, преди бременността да е напреднала. Детето трябва да е подготвено, да не бъде изненадвано, за да не бъде обърквано. В противен случай то започва да се чуди: “Какво се случва? Никой не ми казва! Аз къде съм в цялата тази история?”, и по един или друг начин се чувства отхвърлено. Когато се почувства отхвърлено, то може да се почувства и нежелано, а това също води до объркване: „Защо така се случва? Какво става? Не ме ли обичат вече?” И тогава се появява ревността. Всяко дете иска цялата обич и цялото внимание само за себе си, а другото дете застрашава това еднолично „господство” над обичта на мама и тате. Още веднъж искам да подчертая, че ревността е нещо съвсем естествено, разбира се, когато е в добри граници. Ако тези чувства на ревност, съперничество, дори понякога гняв към другото дете бъдат правилно направлявани, те може да допринесат за изграждането на характера на детето. То ще бъде научено на толерантност, да се съобразява с хората около себе си, да отстоява гледната си точка в конфликт с другите, да проявява взаимопомощ и да разбере най-важното – в живота не може да има всичко. Не е възможно да имаме всичко – не може да имаме всички играчки, не може да имаме всичката любов на света само за себе си. Това са първите уроци по живеене в общество. Правилното направляване на естественото съперничество между децата в семейството означава родителите да имат конкретни стратегии, които да определят границите на ревността, границите на конфликта.
Какво поведение трябва да имат родителите, за да се справят със съперничеството между децата?
Да разговарятТова,