Същност, произход и предмет на психологията

Съдържание:

ТЕМА 1. Същност, произход и предмет на психологията.
ТЕМА 2. Когнитивната психология в медицинската практика
ТЕМА 3. Психология на личността
ТЕМА 4. Психични защити
ТЕМА 5. Адаптация, Стрес, Burnout;
ТЕМА 6. Социално психологически аспекти на отношението медицинско лице-пациент

ТЕМА 7. Членовете на един екип могат да бъдат категоризирани в три основни групи (типа) поведение:

ТЕМА 1. Същност, произход и предмет на психологията.
За пръв път терминът психология се появява далеч преди възникването на самата наука, вероятно през 16 в. в трактатна немския философ Християн Волф. Появата на научната психология се свързва с 1879 г., когато Вилхем Вунд - известен учен - енциклопедист – открива първата лаборатория по експериментална психология в Лайпциг. Предмет на науката психология е психиката, душевността. Думата произхожда от старогръцката , психе — душа. Психологията е преди всичко наука за систематично изучаване поведението на човека и психичните феномени, които го провокират.Предмет на психологията е изучаването на тези психични феномени (мисли, чувства и спомени).
Всяка научна област има за цел да описва, обяснява и предсказва процесите и явленията от действителността, но трябва да отговаря на два съществени въпроса: Кого изучава? И Какво изучава? Психологията е най-бързо развиващата се наука, появяват се нови клонове, видове и подвидове на психологията. Обект на психологията в частност и на приложната психология, това е човекът и по-точно неговата психика и съзнание, а предмета техните взаимоотношения с реалния свят. Определение: Психологията изучава възникването, развитието и проявите на човешката психика, съзнание и поведение. Психологията все повече се превръща от теоретична практическа наука, като към стремежа за оценяване, предвиждане и предсказване на човешкото поведение се добавя и помощта, която може да се окаже на хората.
Смятате ли, че приложната психология (практическа) реално може да помага на хората, как мислите?
Какво е психика? Психичното е активно отражение с цел регулация на поведението. В този смисъл кой притежава психика, само човекът ли? Всеки жив организъм се стреми да се адаптира и приспособява към заобикалящата го среда и следователно притежава форма на психична регулация. Човек живее в два паралелни, взаимно свързани свята – светът на нашето „АЗ” и светът, който ни заобикаля. От гледна точка на своето „АЗ”, човек изучава заобикалящата го действителност и следователно съзнанието е възможността на човека да опознава света, дистанцирайки се от него. Там „вътре” във вас има един друг свят, който само