Същноста на мисленето

І. СЪЩНОСТ НА МИСЛЕНЕТО“Прародителят на всяко действие е мисълта”Р.Емерсън“Мисленето е най-трудната работа на света; вероятно затова много малко хора се захващат с нея” Х. ФордМисленето е най-престижният абстрактно-познавателен процес. В съвременната психология се конкурират множество подходи към мисленето, които се допълват: гещалтистки, дейностни, когнитивно-информационни, генетични, бихейвиористки, функционални и т.н. Всеки метод разглежда различни аспекти от цялостната природа на мисловната активност. Мисленето рядко протича в чист вид. В повечето случаи то обслужва някой друг познавателен процес – памет, възприятие, въображение, воля, емоционални явления. Това затруднява извличането на собствени характеристики на мисленето. Определения за мисленето:1. Най-разпространеното у нас определение е: обобщено и опосредствано отражение на света от субекта. 2. Друго определение за мисленето е като търсене и откриване на същественото ново. От това следва, че: Мисленето се схваща като търсеща активност, а всяко търсене се основава на потребности, заинтересованост и предположения. В такъв смисъл мисленето е ориентиран, а в някои случаи и целенасочен процес. То най-пълно изразява интенционалната природа на съзнанието; Характеристиката “откриване” означава, че в своите завършени форми мисленето е продуктивен процес: то достига до определен интелектуален резултат, който се отличава с новост и с прираст на някакво знание; Не е необходимо двете характеристики да са изпълнени едновременно за даден мисловен акт – дори и в непълен вид, само като търсене на знание е разбиране, мисленето си остава пълноценно мислене. Това е така, защото далеч не всеки, който мисли успява да измисли нещо ценно. От двете свойства по-важният, задължителен атрибут на мисленето си остава търсенето, желанието и усилието да обогатяваш разбирането си. А според Декарт дали индивидът ще стане откривател, се дължи отчасти и на интелектуална сполука. Друга характеристика на мисленето е, че то е ориентирано към съществеността. Същностите са най-устойчивите, бавно променящи се аспекти на предметите и явленията, които гарантират тяхната качествена определеност и единство във времето и пространството. Но трябва да се отбележи, че зад всеки конкретен случай не стои само една същност – реално зад всяко събитие или предмет стои каскада от същности, чието разкриване съставлява безкрайна задача пред човешкото познание. В завършения мисловен цикъл същността се постига във вид на знания. Мисленето е насочено реалистично към разбирането на нещо обективно зададено – същностите. То трябва да се съобразява с тях и да ги постига в определени интелектуални форми – понятия, идеи, закони. По такъв начин мисленето бива водено от едно чувство за реалност, за разлика от въображението, което се направлява от чувство за възможност. 3. “Мисленето е предполагане, търсене и евентуално откриване на съществено ново в