Семиохимикалите в растителната защита

Семиохимикалите (semeon – сигнал) са
химически вещества, известни и като сигнални
вещества, тъй като предизвикват различни
реакции в индивидите на собствения вид или от
друг вид.
Най-вероятно всички насекоми използват
семиохимикали – при намиране на партньор, на
храна, на място за снасяне, при избягване на
опасност и др.

 Алелохимикалите може да имат отблъскващо
действие (репеленти), да привличат
(атрактанти), да подтискат храненето
(детеренти) и др. Много от тези вещества са
добре проучени и се използват за контрол на
различни вредители.
 Предимството на алелохимикалите е, че са видово
специфични, че действат в много ниски
концентрации и че могат да се комбинират с други
методи за контрол.

В зависимост от това на кого въздействат се делят на две
големи групи: на организми от друг вид - алелохимикали,
или на организми от същия вид - феромони.
Алелохимикалите от своя страна биват 3 вида в зависимост
от това, кой организъм облагодетелстват:
 Аломони- облагодетелстват организма, който ги отделя;
 Кайромони – облагодетелстват организма, който ги приема;
 Синемони – облагодетелстват и двата организма.

Апнеумони –
сигнални вещества,
които са отделени от
не жив организъм

Аломони




Аломон е всяко химическо вещество,
произведено и отделено от един вид,
което повлиява поведението на друг
вид и е от полза за този, които го
отделя, но не за този, който го
възприема.
Производство на аломони е често
срещана форма на защита, особено
при растенията срещу насекоми и
други растителноядни. "Allomone" за
първи път е предложено от Brown and
Eisner (Brown, 1968) за да опишат тези
вещества, които предоставят
предимство на отделящия ги вид.