Шифратори и дешифратори

1

Т2.13. ШИФРАТОРИ И ДЕШИФРАТОРИ

Обработката на машинната информация е комплексен процес, който
преминава през следните по-важни етапи: въвеждане, извършване на
определени операции и извеждане. Преминаването от една система в друга
става чрез кодиране, респективно декодиране на информацията. От
техническа гледна точка преминаването от една система в друга се
реализира с така наречените комбинационни цифрови логически схеми,
по-важните от които са шифратори и дешифратори. Поради начина на
действието си комбинационните логически схеми са изградени от
значителен брой компоненти. Затова те се произвеждат в интегрално
изпълнение.

1.Видове кодове.

Кодът е система от условни знаци за представяне на информация. В
цифровата техника се използват няколко кода, пряко свързани с
логическата 0 и логическата 1. Едновременно с това се използва и
терминът "нормален код", под който се разбират буквите, арабските
цифри, препинателните и аритметичните знаци и др., разположени на
клавиатурата на пишещите машини. Самото кодиране пр едставлява
преминаването от един код в друг въз основа на определени логически
закони. Това преминаване може да стане с логически формули или чрез
така наречените таблици за съответствие.
Най-често използваните кодове са десетичен, двоичен и шест-
надесетичен (хексакод). От своя страна двоичните кодове са няколко вида,
като например четириразреден, седемразреден, осемраз реден,
дванадесетразреден, шестнадесетразреден и т.н.,.

2

Съществува и така нареченият обратен двоичен код. Когато едно
двоично число е написано в прав код, неговият обратен код се получава
чрез промяна (инвертиране) на всички негови цифри.
Поради бързото развитие на международните съобщения (телеграми,
документи, програми) съществуват и международни кодове. Такъв е
например двоичният код АSС II, който е 7-битов и с който могат да се
кодират 128 знака. Съгласно този код буквата F има хексакод 4F, буквата
N има хексакод 4Е, аритметичният знак "плюс" има хексакод 2В