Скандинавска митология

Скандинавска митология

I
Създаването на света
В началото нямало нищо — нито земя, нито

I
С
II
СъздСъздаването на света
В началото нямало нищо — нито земя, нито небе, нито пясък, ниВ началото нямало нищо — нито земя, нито небе, нито пясък, нито хладни вълни. Съществувала една огромна бездна Хинунгагап. На север от нея лежало царството на мъглите — Нифелхейм, а на юг — царството на огъня Муспелхейм.
Тихо, светло и горещо било в Муспелхейм. Толкова горещо, че освен децата на тази страна — огнените великани — никой не може да живее в нея. В Нифелхейм пък обратно — там господствали вечният студ и мрак.
Но изведнъж в това царство на мъглите бликнал изворът Хвергелмир. Дванадесет мощни реки взели от него своето начало и стремително се понесли на юг, където паднали в Хинунгагап. Жестокият студ на царството на мъглите превръщал водите им в лед, ала Хвергелмир не пресъхвал. Ледовете нараствали и все повече и повече се придвижвали към Муспелхейм. Накрая се приближили дотолкова, че от топлината на Царството на огъня започнали да се топят. Излитащите от МуспелхТихо, светло и горещо било в Муспелхейм. Толкова горещо, че освен децата на тази страна — огнените великани — никой не може да живее в нея. В Нифелхейм пък обратно — там господствали вечният студ и мрак.
Но изведнъж в това царство на мъглите бликнал изворът Хвергелмир. Дванадесет мощни реки взели от него своето начало и стремително се понесли на юг, където паднали в Хинунгагап. Жестокият студ на царството на мъглите превръщал водите им в лед, ала Хвергелмир не пресъхвал. Ледовете нараствали и все повече и повече се придвижвали към Муспелхейм. Накрая се приближили дотолкова, че от топлината на Царството на огъня започнали да се топят. Излитащите от Муспелхейм искри се смесили с разтопения лед и му вдъхнали живот. Тогава от бездната Хинунгагап се изправила исполинска фигура. Това бил великият Имир, първото жНо изведнъж в това царство на мъглите бликнал изворът Хвергелмир. Дванадесет мощни реки взели от него своето начало и стремително се понесли на юг, където паднали в Хинунгагап. Жестокият студ на царството на мъглите превръщал водите им в лед, ала Хвергелмир не пресъхвал. Ледовете нараствали и все повече и повече се придвижвали към Муспелхейм. Накрая се приближили дотолкова, че от топлината на Царството на огъня започнали да се топят. Излитащите от Муспелхейм искри се смесили с разтопения лед и му вдъхнали живот. Тогава от бездната Хинунгагап се изправила исполинска фигура. Това бил великият Имир, първото живо същество на света.
В този ден изпод лявата ръка на Имир се появили момченце и момиченце, а от краката