Социална психология - Лекции

СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

Социална психология(СП) – същност, предмет и задачи

Първият самостоятелен учебник по СП се появява едва през 1920 год. в САЩ. Но първата книга е издадена през 1895 – Густав Льо Бон „Психология на тълпите“. Аристотел е един от първите изследователи върху психологията на реториката. Социалната психология се заражда около края на ВСВ в САЩ, като първите изследвания в областта са поръчани от армията. По-късно тази област се отделя, като военна психология.
1. Предмет на социалната психология(СП) - един от най-известните социални психолози е Серж Московичи, според него предмет на СП са всички онези неща, които имат връзка с идеологията. Тези неща трябва да бъдат разглеждани в плоскостта на произхода, структурата и функцията. Според него, идеологията включва социалните и расовите предразсъдъци на първо място. Те са функция на междугруповите отношения. Действително културата има отношение към един предмет на СП и това е въпросът за социалните идентичности (теория на Ериксон) – етническа, национална, расова идентичност. Стереотипите и вярванията са част от предмета на СП. Те са част от преписаната ни идентичност, насадена от семейството и културната среда. Общото между стереотипите, вярванията, убежденията, предразсъдъците е че те създават базата за общуване между групите. Всъщност хората притежават много идентичности. Категоризацията не е еднозначна, индивидуалният „АЗ-образ“ има много идентичности, които се изразяват в зависимост от ситуационните особености.
Дефиницията на Арънсън за СП е темата за социалното влияние. Тази тема присъства, както в темата за идеологиите, така и в темите за общеването. Част от предметът на СП са и причините и факторите при агресивно и просоциално поведение.
Людмила Андреева (бълг. СП) разглежда много аспекти от теорията за атрибуцията – факторите на поведението. Това е много важен фактор в юридическата психология. Най-честа грешка е да се приписват причините за поведението на вътрешни стабилни фактори. Затова и в съда се правят психологически експертизи - установява се дали причинте за поведението се дължат на трайни личностни качества или на ситуационни фактори. Това е и основната атрибутивна грешка – да се определят, като причини за определено поведението стабилни личностни качества. Има много експерименти в тази област.
Нека очертаем парадигмата на СП. Тя се състои от индивид (ЕГО), Алтер Его(социален обект-индивид или общност) и социален обект(обектът по отношение на който възниква социалното взаимодействие). Целият процес на социализацията протича в контекста на взаимоотношението ни с другите, като Аз-ът се синхронизира с Алтер Егото чрез конформизъм и подчинение или при конфликт между тях. В този конфликт се извършва промяната