Старогръцки легенди и митове , авт. Николай Кун

НИКОЛАЙ КУН
СТАРОГРЪЦКИ ЛЕГЕНДИ И МИТОВЕ
Книгата "Старогръцки легенди и митове" от професор Н. А. Куп - един от най-
авторитетните историци на старогръцката култура, представлява системно
преразказване на, гръцките митове (на преданията за фантастични същества:
божества
- герои и чудовища, които уж били живели в незапомнени времена в Гърция
и съседните й страни;
легендарните божества олицетворявали в съзнанието на жителите на стара Гърция
различни природни сили). Гръцките митове разказват за приключения и подвизи на
хора герои, надарени със свръхестествена сила, смелост и ловкост, най
-често чеда на
различни богове и богини. Тези гръцки легенди били по
-кьсно възприети и от
римляните. Всичките "купом се наричат старогръцка митология.
Възникнала в различни части на европейска Гърция (Атика, Беотия, Арголида, Етолия,
Тесалия и т. н.), по островите от Егейския архипелаг (Крит. Родос, Делос) и в гръцките
колонии по западното крайбрежие на Мала Азия, отделните местни цикли от митове
постепенно се слели в система, в своеобразен религиозен мироглед, който се
основавал върху обожествяване на неразбираемите природни явления и преклонение
пред паметта на прадедите
- племенни вождове герои, които навсякъде били
провъзгласявани за "богоравни".
Старогръцките митове и възникналите въз основа на тях епични поеми (Омировите
"Илиада" и " Одисея ", " Теогония " на Хезиод, " Аргонавтика " ш Аполоний Родоски и
др.), както легендите и преда
-
нията на други народи от древния свят до известна степен отразяват естествените и
историческите явления на онази природна и обществена среда, в която те са се
появили.
Митичните предания за живота и подвизите на вождове герои, за намесата на богове и
богини в работите и на отделни хора, и на цели племена са се появявали, както беше
изтъкнато по
-горе, в различни области на Гърция, всред племенни съюзи на синора
между II и I хилядолетие преди новото летоброене. Създавали са ги скитащи певци
-
аеди, които ходели от селище на селище и спирали в домовете на племенните
вождове; пред събрания на племенната аристокрация те декламирали и пеели.
акомпанирайки си с китара, съчинени от самите тях (а понякога и заимствувани от
други аеди) песни и химни в чест на богове, покровители на даденото племе, или в